Така или иначе като
резултат на многогодишни издирвания по села, градове и архиви моята книга
„Преображения Матееви” с дългото по старому подзаглавие „Повествование за невероятните превращения на Отец Матей Преображенски,
наричан Миткалото, като възрожденски книжовник, пътуващ книгопродавец, народен
лечител, изобретател, революционер – верен другар на Апостола Левски – с новоиздирени
документи и сведения, откъси от негови съчинения и рецепти за лекове”, след
като бе отклонена от разни други
издателства, най-сетне попадна в ръцете на Александър Миланов и излезе в
Издателство „Наука и изкуство” в личната за България година 1981-а като за целта следваше да се обогати според академичните
правила с бележки под линия и цифрови означения на цитатите в нея. Драган Ничев
от сп. „Пламък” я определи жанрово като документален
роман /!/. Лиляна Велева писа в своя рецензия, че трябва непременно да си малко
луд, за да си представиш какво си е мислел Отче Матей като е съзерцавал
долината на Янтра откъм пещерата над Преображенския манастир, където се среща с
Дякона – негов познайник и съидейник от Българската легия в Белград. Николай
Хайтов дойде на крака в редакцията на „Антени” да поиска лично от автора
екземпляр, какъвто не можеше да се намери в никоя софийска книжарница, а само в
далечни градове благодарение на общодържавното книгоразпространение. Радой
Ралин призна, че е чел книгата с молив. Имаше и други отзиви.
Моят учител от
Априловската гимназия Петко Тотев – подбудител и научен ръководител на многостранните ми издирвания
написа рецензия в сп. „Български журналист” под заглавието „Преображения”. И
той потвърди, че „човек трябва на всяка цена да е малко луд, за да се вслушва
най-напред в себе си и да избира нещо по-друго от най-печелившото”. Рецензията завършваше със заключението:
„В крайна сметка
образува се отворена система с далечна и неясна перспектива.”
Същата рецензия
беше включена през 1988 г. в неговия сборник „ВИНАГИ ИМА И ДРУГИ”. В нея обаче
благодарение на редактори и коректори от
издателство „Български писател” заключението беше променено:
„Изградена е ЗАТВОРЕНА
СИСТЕМА...”
Ха сега де!
Поисках автограф
върху този текст върху дарствения екземпляр от книгата. Предавам го дословно:
„Драги Илия, благодари се, че думата „система” не е
сбъркана, а епитетът – от нас да мине! П.Т. 3 ХІІ 88.”
Следващите години
внесоха уточнения в написаното. Българският Кирило-Методиевски вестник „За буквите
- О писменехь” продължи при днешни условия . в хиляден тираж и по Интернет делото на Преображенеца като достигна
понастоящем до 42 броя. Петко Тотев добави към предишните си заключения:
„Колкото и да е чудно, още един вечен двигател
тръгна!”
А не е ли верността
към кирило-методиевската традиция вечният двигател на бългаскатя духовност от
Деветия век и до днес?
(Додатък.Миткалото е известен с непрестанните си
опити да построи „перипетомбил – на Света гора, в Батошевския манастир,
пролома на Янтра край Велико Търново, село
Кръвеник до Ново село – център на 9-дневната република през май 1876-а.)
Атанасовден
След яловото Общо събрание на СБП