сряда, 22 януари 2014 г.

ОТВОРЕНА СИСТЕМА


Така или иначе като резултат на многогодишни издирвания по села, градове и архиви моята книга „Преображения Матееви” с дългото по старому подзаглавие „Повествование за невероятните превращения на Отец Матей Преображенски, наричан Миткалото, като възрожденски книжовник, пътуващ книгопродавец, народен лечител, изобретател, революционер – верен другар на Апостола Левски – с новоиздирени документи и сведения, откъси от негови съчинения и рецепти за лекове”, след като бе отклонена от разни други издателства, най-сетне попадна в ръцете на Александър Миланов и излезе в Издателство „Наука и изкуство” в личната за България година 1981-а  като за целта следваше да се обогати според академичните правила с бележки под линия и цифрови означения на цитатите в нея. Драган Ничев от сп. „Пламък” я определи жанрово  като документален роман /!/. Лиляна Велева писа в своя рецензия, че трябва непременно да си малко луд, за да си представиш какво си е мислел Отче Матей като е съзерцавал долината на Янтра откъм пещерата над Преображенския манастир, където се среща с Дякона – негов познайник и съидейник от Българската легия в Белград. Николай Хайтов дойде на крака в редакцията на „Антени” да поиска лично от автора екземпляр, какъвто не можеше да се намери в никоя софийска книжарница, а само в далечни градове благодарение на общодържавното книгоразпространение. Радой Ралин призна, че е чел книгата с молив. Имаше и други отзиви.
Моят учител от Априловската гимназия Петко Тотев – подбудител и научен  ръководител на многостранните ми издирвания написа рецензия в сп. „Български журналист” под заглавието „Преображения”. И той потвърди, че „човек трябва на всяка цена да е малко луд, за да се вслушва най-напред в себе си и да избира нещо по-друго от най-печелившото”.  Рецензията завършваше със заключението:
„В крайна сметка образува се отворена система с далечна и неясна перспектива.”
Същата рецензия беше включена през 1988 г. в неговия сборник „ВИНАГИ ИМА И ДРУГИ”. В нея обаче благодарение на редактори и  коректори от издателство „Български писател” заключението беше променено:
„Изградена е ЗАТВОРЕНА  СИСТЕМА...” Ха сега де!
Поисках автограф върху този текст върху дарствения екземпляр от книгата. Предавам го дословно:
„Драги Илия, благодари се, че думата „система” не е сбъркана, а епитетът – от нас да мине! П.Т. 3 ХІІ 88.”
Следващите години внесоха уточнения в написаното. Българският Кирило-Методиевски вестник „За буквите - О писменехь” продължи при днешни условия . в хиляден тираж и по Интернет  делото на Преображенеца като достигна понастоящем до 42 броя. Петко Тотев добави към предишните си заключения:
Колкото и да е чудно, още един вечен двигател тръгна!”
А не е ли верността към кирило-методиевската традиция вечният двигател на бългаскатя духовност от Деветия век и до днес?

(Додатък.Миткалото е известен с непрестанните си опити да построи „перипетомбил – на Света гора, в Батошевския манастир, пролома  на Янтра край Велико Търново, село Кръвеник до Ново село – център на 9-дневната република през май 1876-а.)

 Атанасовден                                                                                                                                                                                                   
След яловото Общо събрание на СБП