Редки и неизследвани
докрай образци на българската публицистика са нашите възрожденски календари.
Сред тях трите Ботеви календара са наистина единствени по рода си.
Първият от тях – за
годината 1875-а – съдържа баладата „Хаджи Димитър”, отпечатана за първи път и
придружена с рисуван портрет на войводата.
Вторият разпространява
първата публикация на стихотворението „Обесванието на Васил Левски”.
Третият е издаден в
Болград след гибелта на Ботев от опълченеца
Танас Киров. Календарът за 1875 г. е достигнал до нас само в
един-единствен екземпляр в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Негово
копие бе сред символите, които носеше със себе си първият български космонавт
Георги Иванов. То изгоря заедно с преписите
на „История славяноболгарская” от Паисий Хилендарски и „За буквите” от
Черноризец Храбър (дело на художника Евгений Босяцки) с десеторно претоварване в плътните слоеве на
амосферата при аварийното приземяване на космическия кораб „Союз-33”,
споделяйки участта на стотици български книги от миналите векове.
Все още е възможно
в Бесарабия, Чехия или някъде другаде да бъдат открити екземпляри от тези
скъпоценни документи на българската духовност.
Преди трийсетина години на една християнская конференция в Духовната академия „Св. Климент Охридски”,
уредена от Българската православна църква и почетена с присъствието на видни
богослови от Гърция, Русия, Германия и другаде, неочаквано известие сподели българският
историк проф. Йоно Митев. Отричайки заблудата, внушавана в младостта му на
ремсистките кръжоци за религията като „опиум за народите”, той приведе като
пример потулени документални свидетелства относно приобщаването на Христо Ботев
към хилядолетната българска традиция в духовността. Той цитира редове от
Ботевия бележник, писани на кораба „Радецки”, с които той се изповядва пред
Бога. Овластен в ония години професор по история безпрекословно забранява да се
направи известен този факт под претекст, че „Ботев е атеист и не би могъл сериозно да напише това.”
Ботевите календари най-ясно показват що за атеист е той наистина. В тях са вписани СЪСЕДНО с имената на християнските
светци и мъченици видни дейци на нашето национално-освободително движение.
Ботев пръв канонизира Васил Левски като ВЕЛИКОМЪЧЕНИК - на датата 9 март той го
поставя редом със Светите 40 мъченици от Севастия. Представени са като мъченици
и Хаджи Димитър, Ангел Кънчев, заточениците в Диарбекир. Няма друг календар, в който
може да се види такова определение като „СВЕТИ АНГЕЛ ВОЙВОДА”.
Ботев не заличава предходниците
от миналите векове в своя календар, за да започне летоброенето отначало, а
просто добавя новите към предишните.
В писмото си до капитана на кораба „Радецки” Дагоберт Енглендер от Виена войводата Ботев пише:
„ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
ДА ЖИВЕЕ ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА!”
