пълното българско издание на „Шестоднев“
Отзиви
На
годишния преглед на
преводната продукция за 1981 г., уреден от Съюза на преводачите в България, е
направено заключение, че на българския читател са поднесени целенасочено творби
от балканските страни, от западноевропейската класика, от древноизточни и класически
езици, от старобългарски (макар това на пръв поглед да е извън представите ни
за традиционен превод). Например „Шестоднев“ на Йоан Екзарх във великолепния
превод на Николай Цв. Кочев дава възможност – по думите на Светозар Игов – „всеки българин днес да прочете една от най-забележителните творби
на Европейското средновековие, книга, която излъчва духовна светлина“.
Време е, подчертава Игов, да преодолеем комплекса за ученичество и подценяване
на ценности само поради ранната среща в детските ни години с духовните водачи
на българина и оттук невъзможността понякога да имаме съответната мярка за
тяхната крупна национална величина (в. „Народна култура“, бр.
13, 26 март 1982 г.).
Редакцията на седмичника
„Антени“ уреди среща-разговор, в която взеха участие
акад. Петър Динеков, акад. Иван Дуйчев, акад. Димитър Ангелов, проф. Михаил
Бъчваров, н.с. Николай Цв. Кочев и редакторката от издателство „Наука и
изкуство” Мария Бойкикева. В бр. 6 от 10 февруари 1982 г. вестникът отпечата
пространно фолио със съкратен вариант на стенограмата от срещата, под заглавие „Човекът и Вселената. Първият пълен превод на „Шестоднев“ от Йоан
Екзарх Български – крупно събитие в българската национална култура“ под
рубриката „Българистика и българисти“.
Акад. Иван Дуйчев
заявява: „Аз намирам, че с това
издание е направено нещо добро. Трябва да похваля най-напред вдъхновителя на
това дело – проф. Михаил Бъчваров. И искам да пожелая проучването на
паметниците на културата, на литературата да става в по-тясно сътрудничество
между философи, историци и филолози. Мисля, че все още сме в дълг спрямо Йоан
Екзарх, към старата наша култура“.
В бр. 34 от 26 август 1981
г. в. „Антени“ помести интервю с проф. Михаил
Бъчваров и Николай Цв. Кочев по повод изданието. Двамата разказват за работата
върху него. Проф. Бъчваров обобщава: „Главната отличителна
черта на това произведение е оптимизмът – вярата в човека, в човешките
взаимоотношения, опиянението от природата, от творенията на Бога и на Човека.
Изтъква се характерният за човека стремеж към самоусъвършенствуване – не чрез
пасивно съзерцание, а чрез дейност“.
Сп. „Вестник на
Българската академия на науките“ отпечата в бр.7 от
юли 1982 г. рецензия за Н. Кочев от ст.н.с. Константин Мечев под заглавие
„Утвърждаващо се име на изследовател”. В него се изтъква, че засега преводът на
„Шестоднев“ е единственият толкова обемен превод на единично старобългарско съчинение.
Във в. „Работническо
дело“ (бр. 141
от 21 май 1982 г.) е отпечатана статия на акад. Петър
Динеков под заглавие „Бележита творба на старобългарската литература.
„Шестодневът“ на Йоан Екзарх за първи път на новобългарски“. В нея се казва: „Превеждането от старобългарски на новобългарски е изключително
трудна задача, често пъти много по-трудна, отколкото превода от съвременен чужд
език. Н. Цв. Кочев се е справил добре с нея“.
Във в. „Вечерни новини” (бр. 24 от 1 февруари 1982 г.) пише: „Досега Йоан
Екзарх ни бе познат от откъслечни преводи, които не даваха достатъчно материал,
за да си изградим представа за философските възгледи на автора, за високото му
майсторство на писател и преводач. Издателство „Наука и изкуство“ запълва тази
празнота чрез цялостното издание на забележителния паметник на Българското
средновековие. При нас се завръща с целия блясък на словото си и със силата на
мисълта си „Шестоднев“ – това енциклопедично съчинение, което в продължение на
няколко века е централно идейно-философско произведение в българската и
славянската философска мисъл“.
Отново в. „Вечерни новини“ (бр. 238 от 11 октомври 1982 г.) помества под заглавие „Научен подвиг“ рецензия на акад. Владимир Топенчаров, в
която пише: „По думите на големия съветски учен акад. Д. С. Лихачов
появата на „Шестоднев“ от Йоан Екзарх на съвременен български език е такова
събитие, каквото е била и появата му преди десет века, в епохата на ЗЛАТНИЯ век
на българската книжнина. Трябва да се отбележи, че работата над неговия текст
изисква огромна теоретическа и езикова подготовка – да се познава не само
старобългарски, но и гръцки език; да се познава не само богословската книжнина,
но и философията на античния свят… Произведението вече е публикувано на немски
език от Рудолф Айцетмюлер. Един чужд учен не би се заловил да издава наш писмен
паметник, ако той няма висока общокултурна научна стойност. Оттук и голямата
роля, бих казал подвиг, на Н. Кочев да го предаде на хубав български език и
чрез послеслова и коментара да го направи разбираем за читателя. Не е излишно
да се добави, че Н. Кочев се оказва учен със завидна работоспособност и широта
на мисълта“.
Проф. Михаил Бъчваров в интервю на Емилия Радева във в. „Земеделско знаме“ (бр. 52 от 4 март 1982 г.) казва: „Голяма част от създадените понятия и категории от Йоан Екзарх ние
днес използваме в съвременния български език. Сега, когато българският читател
има в ръцете си това забележително произведение на българската философска култура,
се създават възможности за по-прецизно изучаване на проблемите на философията,
естествознанието и историята, поставени в тази книга“.
Във
в. „Пулс“ (бр. 1 от 5 януари 1982 г.) е отпечатана рецензия на Боян Ангелов, в която пише: „Книжовният
език в българската държава през Симеоновата епоха е бил и говорим език. По
такъв начин „Шестоднев“ става достъпно за много повече хора произведение, а
това вече е признак на дълбок хуманизъм. Основна мисъл в него е мястото на
новия българин в света, неговата роля за утвърждаването и процъфтяването на
държавата. Това характеризира Йоан Екзарх Български като систематизатор на
средновековния мироглед в онази велика за страната епоха. Първият пълен превод
на „Шестоднев“ ще обогати читателите с онова непреходно богатство, което е
наследство от Златния век на българската литература“.
Във в. „АБВ“ (бр. 12 от 23-29 март 1982 г.) е публикуван разговор на Дончо Христов с
Николай Цв. Кочев под заглавие „Да напомня за духа на
епохата. Философските и естественонаучните понятия в „Шестоднев“.
Сп. „Народна просвета“ (бр. 4 от 1982
г.) по повод
на изданието отпечата рецензия на Димитър Дончев. В нея авторът пише: „Отличен познавач на класическите езици (в това число и на
старобългарски) и притежаващ солидна богословска и философска подготовка, Н.
Кочев прави в коментара полезни разяснения към някои места на текста, дава
сведения за църковни дейци от древността, за еретически учения и езически
поверия, препраща към новозаветни и библейски текстове, прави съпоставки с
разните преписи и преводи на „Шестоднева“, сравнява, тълкува и уточнява отделни
изрази и с това спомага за правилното разбиране на изложението и езика на Йоан
Екзарх. Що се отнася до качеството на превода от старобългарски на говорим
новобългарски език, позволявам си да уверя преводача, че едва ли някой би се
усъмнил в достойнството, както сам той се изразява, на извършената от него
работа. Задачата наистина е била трудна, но той се е справил превъзходно с
нейното изпълнение. Няма съмнение, че това издание ще породи немалък интерес у
българските педагози към педагогическите схващания на Йоан Екзарх – за
отношението между родители и деца, за възпитанието изобщо и за неговия
природосъобразен характер, за „естествения закон“ в природата и човека, за
познаваемостта на видимия свят, за равнището на тогавашните знания по анатомия,
естествена история, география и др.“.
„Във в.
„Църковен вестник“ (бр. 6 от 20 февруари 1982 г.) пише: „Преводът на Н. Кочев е хубав и се чете леко. Преводачът се е
постарал новобългарският текст да звучи адекватно на старобългарския, което не
означава преразказ, а максимално точно предаване на авторовата мисъл. Той
познава отлично епохата, богословската и философската терминология“.Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София
