Показват се публикациите с етикет Кирил и Методий. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Кирил и Методий. Показване на всички публикации

сряда, 3 юни 2020 г.



Признателност
България спасява делото на Кирил и Методий

Двамата братя Кирил и Методий са извършили дело със световно значение, като са изтръгнали от мрака стария език на славяните, за да издигнат презирано довчера слово до достойнството на писмен език. Тяхното дело след покръстването позволява на славяните да устоят срещу опитите да бъдат покорени или асимилирани от страна на немци и гърци – особено застрашени през Средновековието. В това дело основна роля изиграва България, спасявайки го от забвение. Тя приема преследваните ученици на Кирил и Методий. Създава богата религиозна книжнина – първата национална славянска литература, чрез която по-късно русите се приобщават към християнството. Животът на двамата братя Кирил и Методий апостоли на славяните, е познат от няколко стари документа на латински и гръцки език, най-вече от славянски документи, от които заслужават доверие две анонимни жития, получили общо наименование „Панонски легенди“. Много места в тях остават неясни.
Знае се приблизително, че Кирил е роден около 827 г., че светското му име е Константин и че е по-млад от брат си. Житията осведомяват също, че преди мисията в Моравия Методий бил управител на една славянска провинция, а Кирил изключително блестящ ум, получил високо образование при най-великите учители на епохата. След това той бил натоварен от правителството на Византия с важни религиозни и дипломатически мисии.

Мисия в Моравия
Тази мисия, обезсмъртила имената на Кирил и Методий, се извършва между 862 и 863 г., когато патриарх е Фотий, учител и приятел на Кирил. Един славянски княз от Моравия иска от Византия да му изпрати мисионери, способни да проповядват на славянски език, за да се отхвърли опекунството на немското духовенство, по-склонно да владее моравските славяни, отколкото да ги образова. За толкова трудна задача в момента не е имало по-подготвени хора от Кирил и Методий, доказали вече своите качества. Тъй като произхождат от Солун, те знаят езика на славяните. „Вие сте от Солун“, имказал вероятно византийският император, „а всички солуняни говорят чисто славянски“. Кирил и Методий дават на славяните тяхната първа азбука и първите религиозни текстове. Съвременната наука е склонна да смята, че азбуката, сътворена от Кирил, е глаголицата, а не оцелялата до наши дни кирилица. Тя допуска също, че първите текстове, написани на тази древна азбука, носят белезите на славянския диалект от български тип в една епоха, в която славянският език е все още доста единен и славянският говор от крайбрежието на Егейско море е бил лесно разбираем за славяните в Централна Европа.
След малко повече от три години, прекарани в Моравия, двамата братя продължават делото си в Панония. Сетне отиват в Рим, където биват приети с големи почести от папа Адриан ІІ, който признава славянската литургия. За нещастие след смъртта на Кирил – 14 февруари 869 г., Методий, назначен за епископ в Панония, среща в своя диоцез острото противодействие на немското духовенство. Когато през 885 г. той умира, неговите ученици са брутално изгонени от същото това духовенство. Те намират подслон и закрила в България, където са приети от княз Борис, новопокръстен в християнството. Мисията на Кирил и Методий в Моравия е сред най-големите културни епопеи, запомнени в историята. Двамата главни герои в нея – и по-специално Кирил – днес се открояват ярко с интелигентната си дързост и дълбоката си хуманност. Пред духовниците от Венеция, които претендират, че еврейски, гръцки и латински са единствените езици, на които може да се възхвалява Бог, Кирил високо заявява, че е срамно да се осъждат всички други народи „на слепота и глухота“. Малко преди смъртта си Кирил моли брат си да не предпочита тишината на манастирите пред трудното довършване на делото сред хората. Блестящ философ и теолог, умел дипломат, Кирил е същевременно учен със съвременна нагласа на лингвист, археолог и ерудит.
Проф. Франтишек Дворник (Чехия, САЩ)
„Делото на Константин-Кирил и Методий, отхвърлено от Запада, бива спасено от българите и става средство, чрез което Византия приобщава повечето славянски народи към християнството. Учениците на двамата братя, прогонени от Моравия, стават двигатели на това явление.“
Проф. д-р Линда Садник-Айцетмюлер (Австрия)
„Братята Кирил и Методий създават славянската азбука в средата на ІХ век и с техните преводи на най-важните богослужебни книги на старобългарски език те стават основоположници на няколковековната водеща роля на българите в духовния живот на цялата славянска Източна Европа.
Проф. д-р Дмитри Оболенски (Великобритания)
„Делото на Кирил и Методий, претърпяло крушение в Моравия, бива спасено от България. Учениците на двамата солунски братя, най-вече Климент и Наум, продължават тяхното дело, като поставят начало на Преславската и Охридската книжовна школа.“
Енгелс Зиков (Русия)
„Българите са запазили от гибел и забрава наследството на великите славянски просветители. Неуспехът на Кирило-Методиевата мисия в западнославянските земи би могъл да заличи техния принос, ако той своевременно и в значителна степен не е бил пренесен в България, където получава блестящо продължение и развитие.
Умберто Еко (Италия)
„Поразен съм от графичното съвършенство на глаголицата. Нейните символи – кръст, кръг и триъгълник, не могат да бъдат случайни.“

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

БРОЙ 45/МАЙ 2015 Г.



събота, 30 май 2020 г.


Във Вечния град Рим
От пратеника на в. „За буквите – О писменехь“

На 24 май 1979 г. се събраха в сърцето на Вечния град десетки българи – не само от родината, но и от различни страни на Европа. В този рядък момент средоточието от паметници на световната история и култура спомагаше да се усети непреходното в апостолското дело на братята Кирил и Методий. Седмица преди това в най-голямата зала на площад „Венеция“ бе открита изложба с български икони от ІХ–ХІХ век, предизвикала изненада и възхита в десетина световни столици. В самото навечерие на празника вратите на Ватиканската апостолическа библиотека, векове наред пазила загадъчно мълчание, се разтвориха, за да покажат пред посетители от цял свят свидетелства за величието на българския дух. В Сикстинската зала – най-тържественото място за такива случаи, върху чиито стени може да се види образът на Константин Философ редом с кирилските писмена – бе открита изложбата „Ватикански ръкописи и документи за историята и културата на България“. В словото си проф. Александър Фол – водач на официалната българска делегация, заяви: „България е вероятно най-старата държавна организация в Европа, която съществува и днес“. На следващия ден в. „Осерваторе романо“ с пълно доверие подчерта това заключение. Свещените български книги, разтворени в стъклените витрини, всъщност бяха безспорното доказателство за това.
Най-голямо вълнение будеше поклонението пред гроба на Св. Кирил в подземията на базиликата „Св. Климент“. Тържествената възхвала на славянските първоучители, изпята вдъхновено на това съкровено място от камерния хор „Йоан Кукузел“ като пратеник на Българската православна църква, не може да се предаде с думи. Новоизбраният глава на Римокатолическата църква папа Йоан Павел ІІ даде във Ватикана 40-минутна аудиенция на българската делегация. Един истински български празник не може да мине без импровизации. Когато нашите певци разглеждаха катедралата „Санта Мария Маджоре“, научавайки, че там преди 11 века братята Кирил и Методий и техните ученици са отслужили над първите ни книги литургия на славянски език, огласиха величествения храм със старобългарски песнопения. А на празничната трапеза в Секретариата за християнско единство, пред самите стени на Ватикана, прозвуча любимото „Достойно есть“ на Апостола Левски, изпято от архимандрит Неофит (сегашния Български патриарх).
(Настоящият текст е взет от бр. 2 на в. „За буквите – О писменехь, декември 1979 г.)


"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.

събота, 8 април 2017 г.

ОРЪ­ДИ­Е­ТО
НА БЪЛ­ГАР­С­КА­ТА КУЛ­ТУ­РА
Или ед­но сви­де­тел­с­т­во за де­ло­то
на Ки­ри­ла и Ме­то­дия
Александър Теодоров - Балан


Ос­но­ва­те­лят на ед­но са­мос­той­но нем­с­ко цар­с­т­во Луд­виг Не­мец, син на Луд­ви­га Бла­го­чес­ти­ви, ца­ру­ва от 843 до 876 го­ди­на. В цар­с­т­во­то му вли­за­ше Ба­ва­рия на за­пад и зе­ми към сред­ни Ду­нав на из­ток. В то­ва вре­ме и в тия зе­ми той има по-сил­ни или по-сла­би до­се­га­ния с бъл­гар­с­кия цар Бо­рис и с мо­рав­с­ко-па­нон­с­ко­то де­ло на Ки­ри­ла и Ме­то­дий. Бо­рис во­ю­ва в 853 го­ди­на ка­то съ­юз­ник на Рос­тис­ла­ва, княз Мо­рав­с­ки, про­тив Луд­ви­га; а в 862 г. по­ма­га Луд­ви­гу про­тив си­на му Кар­ло­ман, съ­ю­зен с Рос­тис­ла­ва.
Го­ди­на-две по-къс­но се явя­ват в Мо­ра­вия  на по­зив Рос­тис­ла­во­вов учи­те­ли на вя­ра, по сло­вен­с­ка реч от бъл­гар­с­ки вид, бра­тя­та со­лун­ци Кон­с­тан­тин и Ме­то­ди. За­вер­но те си во­дят и уче­ни­ци по­мощ­ни­ци. Тех­ни­те пре­во­ди на све­ще­ни кни­ги по език тъй свой и дос­тъ­пен на прос­тия на­род; тях­на­та цър­ков­на служ­ба с мо­лит­ви, пе­ния и про­по­ве­ди на съ­щия тоз език са би­ли не­що не­чу­ва­но и не­виж­да­но до­то­га­ва, как­то в Мо­рав­с­ка­та дър­жа­ва, та­ка и изоб­що в за­пад­ни­те ев­ро­пейс­ки зе­ми. Там се зна­е­ше пра­во­то са­мо на ла­тин­с­кия език в служ­ба­та Бо­гу и в тек­с­та на бо­жес­т­ве­но­то сло­во. То­ва пра­во го под­дър­жа­ше стро­го рим­с­ка­та ка­то­лиш­ка цър­к­ва. Ду­хов­ни­ци­те, пос­луш­ни на тая цър­к­ва, ако и от раз­лич­ни на­род­нос­ти, че­тя­ха и слу­же­ха по един език, ла­тин­с­ки. Са­мо за ра­зяс­не­ния и тъл­ку­ва­ния из­вън­с­лу­жеб­ни те при­бяг­ва­ха към ус­лу­ги­те на соб­с­т­ве­ния език на сво­е­то пас­т­во.
Раз­би­ра се, от то­ва ве­ли­ка­та по­чу­да, ко­я­то е про­из­ве­ло у тях де­ло­то на Кон­с­тан­ти­на, пос­ле Ки­рил, на Ме­то­дия и на уче­ни­ци­те им с на­род­ния език в Све­ще­но­то пи­са­ние и в цър­ков­на­та служ­ба. А ос­вен по­чу­да­та то­ва де­ло про­из­ве­де у ла­тин­с­ко­то ду­хо­вен­с­т­во и враж­да за­вис, и бо­я­зън, и враж­да; за­що­то то зап­лаш­ва­ше да из­мес­ти и на­кър­ни и лич­ни, и уп­рав­ни, и по­ли­ти­чес­ки ин­те­ре­си. За­туй и мес­т­ни цър­ков­ни слу­жи­те­ли, и рим­с­ки­ят ка­то­лиш­ки прес­тол, и дър­жав­ни вла­де­те­ли би­ват пос­те­пен­но до­ка­ра­ни до та­ки­ва от­но­ше­ния сло­вен­с­ко­то вер­но и цър­ков­но сло­во, спря­мо не­го­ви­те ви­нов­ни­ци и сле­дов­ни­ци, че след смърт­та на Ме­то­дия в 885 г., кой­то пре­жи­вя Ки­рил со 17 го­ди­ни, тях­но­то сло­вен­с­ко де­ло тряб­ва­ше да рух­не и да из­чез­не, за да се въд­во­ри пак пре­диш­но­то ла­тин­с­ко. В лич­ни­те зло­чес­ти­ни на Ме­то­дия са не­мал­ко за­ме­се­ни Кар­ло­ман, си­нът Луд­ви­гов, и Све­то­пълк, при­ем­ник Рос­тис­ла­вов.
Как се е чув­с­т­ва­ла на­ци­о­нал­на­та стра­на на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ко­то де­ло, зна­че­ни­е­то на прос­то­на­род­на­та реч за об­ща­та прос­ве­та, раз­би­ра­ме от един съв­ре­ме­нен на де­ло­то нем­с­ки па­мет­ник. То е ед­на ста­роф­ран­с­ка ме­си­а­да, спи­са­на от рейн­с­коф­ран­к­с­кия мо­нах От­ф­рид в ма­нас­ти­ра Вай­сен­бур­г­с­ки в Ел­зас. От­ф­рид бил до­ве­рен по­чи­та­тел на Луд­ви­га Не­мец. Ко­га имен­но е спи­сал своя епос опит­ва се да оп­ре­де­ли Ед­вард Шрьо­дер в спи­са­ние за нем­с­ка ста­ра ис­то­рия и книж­ни­на през 1914 го­ди­на. Шрьо­дер на­ми­ра в тек­с­та на От­ф­ри­до­ва спис 4 сти­ха, ко­и­то за­гат­ват за дей­ност­та на Ки­ри­ла и Ме­то­дия. Ако са тия сти­хо­ве важ­ни за Шрьо­де­ра за ед­на цел, нам те сви­де­тел­с­т­ву­ват за не­що съв­сем дру­го; сви­де­тел­с­т­ват, че с ези­ка на бъл­гар­с­ки­те сла­вя­ни се ос­но­ва от со­лун­ци­те Ки­рил Кон­с­тан­тин и Ме­то­ди оръ­дие за кул­ту­ра, как­во­то още ня­ма­ха пре­ди днес за­пад­ни ев­ро­пейс­ки на­ро­ди.
Че­ти­ри­те От­ф­ри­до­ви сти­ха гла­сят /по пре­во­да им в Чеш­ко ис­то­ри­чес­ко спи­са­ние, бр. ХХІ от 1915 г./ та­ка:
“Днес не един мъж пра­ви опит да пи­ше по свой език и бър­за да въз­диг­не на­ро­да си; за­що да стра­нят от то­ва са­мо фран­ци­те, та да не поч­нат по фран­к­с­ки да въз­г­ла­сят сло­ва­та Бо­жия?”
Не­ка про­чее та­чи­ме и вар­ди­ме оръ­ди­е­то на бъл­гар­с­ка­та  кул­ту­ра – бъл­гар­с­ка­та на­род­на реч за книж­ни­на – за­ве­ща­но нам от Ки­ри­ла и Ме­то­дия!
Со­фия, 11 май 1921 г.






вторник, 14 май 2013 г.

ЗА БУКВИТЕ ПО БНТ


И защо следваше да се харчи цял един час скъпоценно телевизионно време на първото предаване по Първа програма  относно основния български влог в европейската култура, за да се води безсмислен разговор с един господин, който си позволавя да не уважи търсенията на поколения учени и изследователи на Средновековието  от разни страни в продължение на два века!
Маргарет  Димитрова, като един от най-дейните днешни кирилометодиевисти  и Пламен Павлов с опита си на водещ телевизионно предаване по друга гледана и в странство  телевизия се опитаха да насочат донякъде  разговора към главното: двете старобългарски азбуки са  създадени като средство за християнизация на половин Европа; в тях е закодирано Христовото учение по неповторим начин; с изкования по такъв начин нов език са пренесени от Византия към славянския свят ценности от най-сложните философски творби на древната литература. (А дали братята Кирил и Методий имат български произход е второстепенен и третостепенен въпрос наистина.)
Появява си реална опасност  предстоящият Трети конгрес по българистика в София, който ще заседава тъкмо около Кирило-Методиевия празннк, да бъде отклонен в погрешна и непродуктивна посока!
/Не за пръв път се отваря дума: „Българи ли са Кирил и Методий?”. Някои твърдят дори, че те са от рода  Дуло. Наши приятели от чужбина се гаврят по този повод с нас: „Добре, Кирил е българин, а Методий - грък...”/

Написано на ранина във вторник сутринта, 14 май 2013 г.

                                                                   
УМБЕРТО ЕКО
Виден писател и философ-семиотик, преподавател в Болонския университет

„Изпитвам голямо любопитство към древните български букви. Поразен съм от графическото съвършенство на глаголицата. Нейната символика – т ТРИЪГЪЛНИК, КРЪГ, КРЪСТ – е твърде многозначителна. Това не може да бъде случайно.
Средновековният „Физиолог” е истински бестселър за онези времена, когато  всички хора са четели книги. Той представлява своеобразна енциклопедия на животните, разглеждани като религиозни и морални символи. Особено ценни са онези животни, които вече са изчезнали от земите ни. Например лъвът, подгонен от ловци, заличава дирите си с опашка.
Не е ли това символът на Христос, който изкупва нашите човешки грехове?
Целият средновековен свят вярва, че животните от „Физиолога” наистина съществуват.  Тогавашните хора са убедени, че лъвът има по-голямо въображение от своя преследвач. Това е една много уместна метафора на средновековната култура.”

Умберто Еко е провъзгласен за почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, декември 1992 г.

АНТОАН МЕЙЕ
Френски славист /1866-1936/
 „Кирилицата е една от най-съвършените писмени системи в света.”