Признателност

България спасява делото на Кирил и Методий

Двамата братя Кирил и Методий са извършили дело със световно значение, като са изтръгнали от мрака стария език на славяните, за да издигнат презирано довчера слово до достойнството на писмен език. Тяхното дело след покръстването позволява на славяните да устоят срещу опитите да бъдат покорени или асимилирани от страна на немци и гърци – особено застрашени през Средновековието. В това дело основна роля изиграва България, спасявайки го от забвение. Тя приема преследваните ученици на Кирил и Методий. Създава богата религиозна книжнина – първата национална славянска литература, чрез която по-късно русите се приобщават към християнството. Животът на двамата братя Кирил и Методий – апостоли на славяните, е познат от няколко стари документа на латински и гръцки език, най-вече от славянски документи, от които заслужават доверие две анонимни жития, получили общо наименование „Панонски легенди“. Много места в тях остават неясни.

Знае се приблизително, че Кирил е роден около 827 г., че светското му име е Константин и че е по-млад от брат си. Житията осведомяват също, че преди мисията в Моравия Методий бил управител на една славянска провинция, а Кирил – изключително блестящ ум, получил високо образование при най-великите учители на епохата. След това той бил натоварен от правителството на Византия с важни религиозни и дипломатически мисии.

Мисия в Моравия

Тази мисия, обезсмъртила имената на Кирил и Методий, се извършва между 862 и 863 г., когато патриарх е Фотий, учител и приятел на Кирил. Един славянски княз от Моравия иска от Византия да му изпрати мисионери, способни да проповядват на славянски език, за да се отхвърли опекунството на немското духовенство, по-склонно да владее моравските славяни, отколкото да ги образова. За толкова трудна задача в момента не е имало по-подготвени хора от Кирил и Методий, доказали вече своите качества. Тъй като произхождат от Солун, те знаят езика на славяните. „Вие сте от Солун“, имказал вероятно византийският император, „а всички солуняни говорят чисто славянски“. Кирил и Методий дават на славяните тяхната първа азбука и първите религиозни текстове. Съвременната наука е склонна да смята, че азбуката, сътворена от Кирил, е глаголицата, а не оцелялата до наши дни кирилица. Тя допуска също, че първите текстове, написани на тази древна азбука, носят белезите на славянския диалект от български тип в една епоха, в която славянският език е все още доста единен и славянският говор от крайбрежието на Егейско море е бил лесно разбираем за славяните в Централна Европа.

След малко повече от три години, прекарани в Моравия, двамата братя продължават делото си в Панония. Сетне отиват в Рим, където биват приети с големи почести от папа Адриан ІІ, който признава славянската литургия. За нещастие след смъртта на Кирил – 14 февруари 869 г., Методий, назначен за епископ в Панония, среща в своя диоцез острото противодействие на немското духовенство. Когато през 885 г. той умира, неговите ученици са брутално изгонени от същото това духовенство. Те намират подслон и закрила в България, където са приети от княз Борис, новопокръстен в християнството. Мисията на Кирил и Методий в Моравия е сред най-големите културни епопеи, запомнени в историята. Двамата главни герои в нея – и по-специално Кирил – днес се открояват ярко с интелигентната си дързост и дълбоката си хуманност. Пред духовниците от Венеция, които претендират, че еврейски, гръцки и латински са единствените езици, на които може да се възхвалява Бог, Кирил високо заявява, че е срамно да се осъждат всички други народи „на слепота и глухота“. Малко преди смъртта си Кирил моли брат си да не предпочита тишината на манастирите пред трудното довършване на делото сред хората. Блестящ философ и теолог, умел дипломат, Кирил е същевременно учен със съвременна нагласа на лингвист, археолог и ерудит.

Проф. Франтишек Дворник (Чехия, САЩ)

„Делото на Константин-Кирил и Методий, отхвърлено от Запада, бива спасено от българите и става средство, чрез което Византия приобщава повечето славянски народи към християнството. Учениците на двамата братя, прогонени от Моравия, стават двигатели на това явление.“

Проф. д-р Линда Садник-Айцетмюлер (Австрия)

„Братята Кирил и Методий създават славянската азбука в средата на ІХ век и с техните преводи на най-важните богослужебни книги на старобългарски език те стават основоположници на няколковековната водеща роля на българите в духовния живот на цялата славянска Източна Европа.“

Проф. д-р Дмитри Оболенски (Великобритания)

„Делото на Кирил и Методий, претърпяло крушение в Моравия, бива спасено от България. Учениците на двамата солунски братя, най-вече Климент и Наум, продължават тяхното дело, като поставят начало на Преславската и Охридската книжовна школа.“

Енгелс Зиков (Русия)

„Българите са запазили от гибел и забрава наследството на великите славянски просветители. Неуспехът на Кирило-Методиевата мисия в западнославянските земи би могъл да заличи техния принос, ако той своевременно и в значителна степен не е бил пренесен в България, където получава блестящо продължение и развитие.“

Умберто Еко (Италия)

„Поразен съм от графичното съвършенство на глаголицата. Нейните символи – кръст, кръг и триъгълник, не могат да бъдат случайни.“

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

БРОЙ 45/МАЙ 2015 Г.