От Плиска до Терачина

Разговор с проф. Надежда Драгова

– Една отдавнашна Ваша мечта и тегоба изискват неотложна наша намеса. Каква е причината за това?

– Понастоящем в музея „Лацио“в Рим е изложен експонат, намерен в притвора на катедралата на град Терачина – най-южния град под ведомството на Ватикана. Това е най-старият експонат, от VІІІ век. Предаден е там в депото за неактуални подаръци. Дълго време е бил обявяван за изгубен – може би незлонамерено. Сега е представен като образец на дърворезбено изкуство от областта Лацио. Десетина западни изкуствоведи – и един руски учен също – са гадали какъв е този паметник. И нито думичка, че той всъщност има български произход!

– А как е попаднал там?

– Раклата е изпратена от княз Борис I като дар за папа Николай заедно със 115 въпроса към него по повод покръстването на българите. Отнася го делегация от 70 велможи като доказателство, че България вече не е езическа. Тя спира в манастира на град Чивидале, където мнозина пратеници се разписват в едно евангелие. Пътуват около два месеца до Рим на коне. Знаят се точният ден и час на срещата с папата в Латеранския дворец.

– Кое определя нейната историческа ценност?

– Раклата е военен сакрален предмет. Българите го носят по време на сражение, за да правят с него жертвоприношение за успех. Тя е по размер дълга колкото ръката до лакътя и е висока две педи. Задната ѝ страна се прикрепя към коня по време на битка. Изработена е от орехово дърво. Папата отправя благодарствено писмо до княз Борис с отговори на запитванията до него, които подготвя началникът на неговата канцелария Анастасий Библиотекар. Осем въпроса обаче остават без отговор.

– А що се отнася до сведението във Фулденските летописи, че Борис I изпраща на папата своя меч, с който наказва велможите на своя син Владимир Расате, които искат да възвърнат езичеството?

– Според мен не е имало своего рода нова Иродиада. Борис не избива 52 прабългарскирода, а само наследниците на болярите, вдигнали бунт срещу него.

– Какво символизират изображенията на различни животни върху раклата?

– Върху нея има два типа образи: хищници нападатели и закрилящи сили. Според проф. Веселин Бешевлиев прабългарските ханове носят името на зодията, в която те са поели властта и имат по две имена – едно сакрално и едно акламационно. Това всъщност е отразено върху реликвиара.

– А как тази символика стига до съвремието ни?

– Тя стига и до хайдушкия ни фолклор. Всички образи с идеите за България са вградени и в Ботевата балада „Хаджи Димитър“. В нея са и орелът, и вълкът, който лиже кротко раната на юнака, и соколът – юнашка птица, която се грижи за него. Речено вкратце: ние късно проглеждаме за реалната стойност на най-важните си ценности, които сме наследили от далечната древност.

С проф. Надежда Драгова разговаря нейният отдавнашен студент Илия Пехливанов.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   
БРОЙ 45/МАЙ 2015 Г.