Черква и читалище

Към първообраза на днешното гражданско общество

„В годината на 1869 на 8 иуния, подписаните, събрахме се в общата стая на църквата „Св. Никола“, за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни Търново. Заседанието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д. П. Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпространение в отечеството ни, плодът, който са принесли отчасти на народа ни, пораждането на идеята за съставяне на читалище в града ни, пречките, които се появяват в началото на таквизи общополезни предприятия, за да се увенчае с успех всяко общо дело и братска любов, защото без тях нищо не става.“

За пръв председател е избран Димитър П. Иванов, подпредседател Н. Д. Смилов, за касиери Джорджо Момчев и Анастас Симеонов, за писари Стефан Михов и Петър П. Димов. Първоначално сбирките на новооснованото читалище се осъществявали в общата стая на училището към черквата „Св. Николай“, която била за всичко – читалня, библиотека, заседателна. Второто заседание се провежда на 22 юли 1869 г. и на него присъстват 80 души. Те потвърждават избора, приемат правилник и устав. За библиотекар е избран двадесетгодишният Васил Петров, който заема длъжността до 21 юни 1870 г., след него е избран Н. Я. Златев, а по-късно – Давид Тулешков. През годината, в която читалището е в църквата, се открива неделно училище, в което „да се учат да четат и смятат калфите и чираците“ – отначало с 50, а след това със 100 ученици.Събират се фолклорни материали, като се изпращат писма до околните села как да се записват приказки, поговорки, легенди, песни и др. Един от първите се отзовава даскал Бачо Киро Петров от Бяла черква.Поставя се начало на читалищна библиотека; развива се театрална дейност, като се представя пиесата „Многострадална Геновева“, изнасят се лекции, разискват се теми от светски научен характер – по въпроси на естествознанието, физиологията на човека и др. Евгения Д. Кисимова подарява 368 книжки от 12 заглавия. По нейна инициатива се създава „Женска община“. От енорията в нея участват Тодорица Кръстева, Ламбрини Димитрова, Ламбуша Чаова. Тук съзряват идеите на новото време, без да противоречат на религиозната нагласа на търновци.

Показателна за тази съотносимост на религиозното и светското е летописната бележка на свещеник Димитър Чухов: „1-ий март 1870 реши са въпроса черковний, същия месец на 14-15 почнаха да представляват „Геновева“. В сакралното пространство на храма „Св. Николай“ през 1879 г. завършва заседанието на Учредителното Велико народно събрание, което приема Търновската конституция.

 БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник