275
години от рождението на големия български книжовник
Разгръщал съм с
необичайно вълнение "Житието" на грешния Софроний - оригинала.
Малцина българи са имали тази възможност. Изпълнен си с особено чувство: този
единствен по рода си паметник е писан от българин за българи, но никога не е
бил в България!...
През далечната 1978 г. в Руския музей на Ленинград (сега Санкт Петербург) бяха показани за пръв и последен път около 200 български книги от ХI до ХVII в.
В деня, когато беше закрита изложбата, руски изследователи на старината един цял ден поработиха върху недостъпни ръкописи. Последваха няколко дисертации.
В замяна на това двамата с проф. Куйо Куев (Куйо Маркович, както го назоваваха домакините) можахме да докоснем и разгледаме български скъпоценности в Библиотеката на Руската академия на науките и най-вече в Публичната библиотека "Салтиков-Шчедрин".
Започнахме тъкмо от Софрониевото "Житие". Показа ни го Татяна Копреева, която има приносни изследвания върху българската възрожденска литература. Тя сподели своето удивление от ръкописния шрифт, с който е изписано то - четлив, с еднакви букви. С какво търпение и умение - и главното, с неподправена вяра! - е представил патилата си невероятният котленец.
"Житието" се завърна в родината си през 1976 г. с изданието в световната библиотечна серия на Академията на науките на СССР "Литературные памятники" - целият текст предаден факсимилно и в нормализиран вид. Крупно дело на проф. Андрей Робинсон, тогавашен директор на академичния Институт за световна литература в Москва, който през септември 1963 г. на V Международен конгрес на славистите в София изнася пленарен доклад "Историографията на славянското Възраждане и Паисий Хилендарски", и на професора от Катедрата по русистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Николай Дилевски.
Едно забележително европейско присъствие
През 1972 г. големият немски славист и българист Норберт Рандов преведе "Житие"-то за реномираното лайпцигско издателство "Инзел" ("Остров"), което осъществява в 10-хиляден тираж първостепенни творби на световната литература. Получих сам от издателството екземпляр от книгата. Преводачката Марга Щрубе, живяла 10 години като българска снаха в Плевен, се зае да я чете още докато пътувахме в колата. Тя вярно схвана самобитността на Софрониевия разказ - уж поп и епископ, а се държи като обикновен светски човек. Нещо непознато за западната действителност от онези времена.
До същия извод достига и Вера Мутафчиева в своята "Книга за Софроний", издадена през 1982 г., с думите: "Малкият човек се появява 150 години преди Чарли!"
През 1981 г. известната славистка Венцислава Бехиньова издаде в пражкото издателство "Одеон" Софрониевото "Житие" в превод на чешки език, съпроводено с пространно изследване.
През 1962 г. "Житието" излиза в превод на унгарски език.
Пак през 1962 г. откъси от "Житието" са включени на английски език в една антология, издадена в Ню Йорк.
Проф. Жак Фьойе, наследил проф. Роже Бернар в парижката Сорбона, превежда Софроний на френски език в няколко поредни издания.
Проф. Джузепе дел Агата, преподавател по славистика в Университета на град Пиза, Италия, задължаваше студентите си да наизустяват откъси от "Житието" на езика на оригинала. Напоследък той откри източници на Софрониевата "Книга за трите религии" в свой доклад за научна конференция в Котел.
Младата гръцка българистка от Солун Марилена Карамузи защити под ръководството на проф. Надежда Драгова дисертация върху "Житето", търсейки връзки със светогорския неоисихазъм.
Апостолското дело на котленеца
Софроний се среща в Котел с Паисий Хилендарски и прави два начални преписа на "История славяноболгарская". Съдено било копие от нейната първа страница, възпроизведено от художника Евгений Босяцки, да лети в Космоса като символ заедно с трактата "За буквите" на Черноризец Храбър и Ботевия календар от 1875 г. с първия български космонавт Георги Иванов. Споделяйки съдбата на стотици български книги от миналите векове, то изгоря в резервния отсек на кораба "Союз-33" при аварийното спущане към Земята.
Към известните досега 60 преписа на Паисиевата История се добави и един к о с м и ч е с к и. Кирило-Методиевският вестник отпечата този препис в своя брой 2 от декември 1979 година.
* * *
Светият синод на Българската православна църква канонизира Софроний Врачански като български светец със свое решение от 31 декември 1964 г., наричайки го "ярко светило", не само проповедник, близък до народа, но и голям възрожденски писател, сравнявайки апостолското му дело с делото на св. апостол Павел.
Според нейния календар той се почита на 11 март.
Двеста и петдесетата годишнина от рождението на Софроний бе чествана във Враца през 1989 г. с тридневни тържества, водени от сегашния Врачански митрополит Калиник. В храма "Св. Възнесение" имаше съслужение на руски, гръцки и български духовници, което бе огласено чрез високоговорители в целия град.
Открит бе нов внушителен паметник - дело на скулптора Крум Дамянов.
В театъра имаше голям концерт с православни песнопения, изпълнени от камерния хор "Йоан Кукузел".
Рецитира своя "Сонет за Софроний" поетът Радко Радков.
На празника Неделя на всички български светии по решение на Св. Синод във всички църкви бе прочетено от амвона нарочно послание.
Оригиналът на "Житието" е подвързан заедно с "Книга за трите религии" - едно произведение с остро съвременно звучение, което коментира християнството, исляма и юдаизма, търсейки общото между тях. Писано преди три века. Също останало досега без подробно проучване като резерв за бъдещето.
Потомците на бележития възрожденец
Веселин Павлов 31 години беше актьор в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Пресъздал е повече от 60 роли от световната и българската класика, а също и от съвременни автори. Изнесъл е повече от 1000 самостоятелни рецитала в България и пред наши сънародници в чужбина по творби на български и чужди поети и писатели.
- Колко колена има Софрониевото потекло до днес?
- Моят баща Иван Павлов (известен като детски поет с псевдонима Вуйчо Ваньо, дружал с Йордан Стубел и Сирак Скитник), е четвъртото поколение. Аз съм петото. Моят син Иван Павлов, служител в Секцията за скандинавските страни в Министерството на външните работи - шестото. А двамата ми внука - седмото.
Бабата на баща ми по бащина линия е внучка на поп Стойко Владиславов и е кръстена на него. Тя е дъщеря на Софрониевата дъщеря Ганка.
Моят баща създава през 1926 г. автобиографичната поема "Софроний". Откъс от нея е рецитирал в Народния театър "Иван Вазов" големият артист Сава Огнянов. По-късно същото прави и артистът Владимир Трендафилов.
- На коя клонка от родословното дърво е известната френска поетеса Графиня дьо Ноай?
- Тя е била видна личност в светските среди на Париж. На нейно име е назован един площад във Венсенската гора. Българският поет Иван Бориславов преведе нейни стихове за самостоятелно издание.
През далечната 1978 г. в Руския музей на Ленинград (сега Санкт Петербург) бяха показани за пръв и последен път около 200 български книги от ХI до ХVII в.
В деня, когато беше закрита изложбата, руски изследователи на старината един цял ден поработиха върху недостъпни ръкописи. Последваха няколко дисертации.
В замяна на това двамата с проф. Куйо Куев (Куйо Маркович, както го назоваваха домакините) можахме да докоснем и разгледаме български скъпоценности в Библиотеката на Руската академия на науките и най-вече в Публичната библиотека "Салтиков-Шчедрин".
Започнахме тъкмо от Софрониевото "Житие". Показа ни го Татяна Копреева, която има приносни изследвания върху българската възрожденска литература. Тя сподели своето удивление от ръкописния шрифт, с който е изписано то - четлив, с еднакви букви. С какво търпение и умение - и главното, с неподправена вяра! - е представил патилата си невероятният котленец.
"Житието" се завърна в родината си през 1976 г. с изданието в световната библиотечна серия на Академията на науките на СССР "Литературные памятники" - целият текст предаден факсимилно и в нормализиран вид. Крупно дело на проф. Андрей Робинсон, тогавашен директор на академичния Институт за световна литература в Москва, който през септември 1963 г. на V Международен конгрес на славистите в София изнася пленарен доклад "Историографията на славянското Възраждане и Паисий Хилендарски", и на професора от Катедрата по русистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Николай Дилевски.
Едно забележително европейско присъствие
През 1972 г. големият немски славист и българист Норберт Рандов преведе "Житие"-то за реномираното лайпцигско издателство "Инзел" ("Остров"), което осъществява в 10-хиляден тираж първостепенни творби на световната литература. Получих сам от издателството екземпляр от книгата. Преводачката Марга Щрубе, живяла 10 години като българска снаха в Плевен, се зае да я чете още докато пътувахме в колата. Тя вярно схвана самобитността на Софрониевия разказ - уж поп и епископ, а се държи като обикновен светски човек. Нещо непознато за западната действителност от онези времена.
До същия извод достига и Вера Мутафчиева в своята "Книга за Софроний", издадена през 1982 г., с думите: "Малкият човек се появява 150 години преди Чарли!"
През 1981 г. известната славистка Венцислава Бехиньова издаде в пражкото издателство "Одеон" Софрониевото "Житие" в превод на чешки език, съпроводено с пространно изследване.
През 1962 г. "Житието" излиза в превод на унгарски език.
Пак през 1962 г. откъси от "Житието" са включени на английски език в една антология, издадена в Ню Йорк.
Проф. Жак Фьойе, наследил проф. Роже Бернар в парижката Сорбона, превежда Софроний на френски език в няколко поредни издания.
Проф. Джузепе дел Агата, преподавател по славистика в Университета на град Пиза, Италия, задължаваше студентите си да наизустяват откъси от "Житието" на езика на оригинала. Напоследък той откри източници на Софрониевата "Книга за трите религии" в свой доклад за научна конференция в Котел.
Младата гръцка българистка от Солун Марилена Карамузи защити под ръководството на проф. Надежда Драгова дисертация върху "Житето", търсейки връзки със светогорския неоисихазъм.
Апостолското дело на котленеца
Софроний се среща в Котел с Паисий Хилендарски и прави два начални преписа на "История славяноболгарская". Съдено било копие от нейната първа страница, възпроизведено от художника Евгений Босяцки, да лети в Космоса като символ заедно с трактата "За буквите" на Черноризец Храбър и Ботевия календар от 1875 г. с първия български космонавт Георги Иванов. Споделяйки съдбата на стотици български книги от миналите векове, то изгоря в резервния отсек на кораба "Союз-33" при аварийното спущане към Земята.
Към известните досега 60 преписа на Паисиевата История се добави и един к о с м и ч е с к и. Кирило-Методиевският вестник отпечата този препис в своя брой 2 от декември 1979 година.
* * *
Светият синод на Българската православна църква канонизира Софроний Врачански като български светец със свое решение от 31 декември 1964 г., наричайки го "ярко светило", не само проповедник, близък до народа, но и голям възрожденски писател, сравнявайки апостолското му дело с делото на св. апостол Павел.
Според нейния календар той се почита на 11 март.
Двеста и петдесетата годишнина от рождението на Софроний бе чествана във Враца през 1989 г. с тридневни тържества, водени от сегашния Врачански митрополит Калиник. В храма "Св. Възнесение" имаше съслужение на руски, гръцки и български духовници, което бе огласено чрез високоговорители в целия град.
Открит бе нов внушителен паметник - дело на скулптора Крум Дамянов.
В театъра имаше голям концерт с православни песнопения, изпълнени от камерния хор "Йоан Кукузел".
Рецитира своя "Сонет за Софроний" поетът Радко Радков.
На празника Неделя на всички български светии по решение на Св. Синод във всички църкви бе прочетено от амвона нарочно послание.
Оригиналът на "Житието" е подвързан заедно с "Книга за трите религии" - едно произведение с остро съвременно звучение, което коментира християнството, исляма и юдаизма, търсейки общото между тях. Писано преди три века. Също останало досега без подробно проучване като резерв за бъдещето.
Потомците на бележития възрожденец
Веселин Павлов 31 години беше актьор в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Пресъздал е повече от 60 роли от световната и българската класика, а също и от съвременни автори. Изнесъл е повече от 1000 самостоятелни рецитала в България и пред наши сънародници в чужбина по творби на български и чужди поети и писатели.
- Колко колена има Софрониевото потекло до днес?
- Моят баща Иван Павлов (известен като детски поет с псевдонима Вуйчо Ваньо, дружал с Йордан Стубел и Сирак Скитник), е четвъртото поколение. Аз съм петото. Моят син Иван Павлов, служител в Секцията за скандинавските страни в Министерството на външните работи - шестото. А двамата ми внука - седмото.
Бабата на баща ми по бащина линия е внучка на поп Стойко Владиславов и е кръстена на него. Тя е дъщеря на Софрониевата дъщеря Ганка.
Моят баща създава през 1926 г. автобиографичната поема "Софроний". Откъс от нея е рецитирал в Народния театър "Иван Вазов" големият артист Сава Огнянов. По-късно същото прави и артистът Владимир Трендафилов.
- На коя клонка от родословното дърво е известната френска поетеса Графиня дьо Ноай?
- Тя е била видна личност в светските среди на Париж. На нейно име е назован един площад във Венсенската гора. Българският поет Иван Бориславов преведе нейни стихове за самостоятелно издание.
събота,
08 Март 2014 / брой: 56
