неделя, 25 ноември 2018 г.


КЛИМЕНТОВИ ПЕСНИ
ЗАЗВУЧАВАТ НАНОВО
Или как новооткрити творби
на първия Кирило-Методиев ученик дават ключ
за следващи открития в старобългаристиката


 В последно време станахме свидетели на крупни открития в областта на     старобългаристиката, които — според оценката на вещи изследователи на средновековната култура — в науката се правят най-често веднъж на столетие.
Българският учен проф. Георги Попов, доктор на филологическите науки, откри неизвестни творби на Климент Охридски.
Те са писани след пристигането на прогонените от Моравия Методиеви ученици в Плиска.
Текстовете се намират в познати на изследователите ръкописи, които се съхраняват в  библиотека на  БАН в София, Москва, Санкт Петербург, Света гора и другаде. Те са предназначени за пряка литургична употреба в църква.
Разпространеният във византийската литература акростих е предоставил възможност на Св. Климент да вгради неотделимо свои произведения  в тези широко разпространявани творби.
Нашият Св. Климент е „първобудител“ — той е извършил гигантско дело по приобщаване на славяните езичници към християнската вяра. Съсредоточаването му в югозападните предели на българската държава — според повелята на княз Борис Покръстителя — го поставя в среда, където е развихрено буйно славянско езичество. Тъкмо там сетне се явяват и нови християнски средища като Охрид. Бог Перун, комуто се кланяли доскоро славяните, е заменен от Пророк Илия. Сам Климент пише Похвално слово в негова чест, което неслучайно получава най-широко разпространение (от него са открити 176 преписа) .
Откритието развенчава предубежденията към старата българска книжнина, че е непълноценна, понеже е изцяло преводна. То става възможно благодарение грамотността на нашия учен: буквите в акростиха не следват една след друга в съседните части на стихотворната творба, а са подредени според последователността им при четенето в черква. Можеше да се досети за това само човек със сериозно образование на богослов, при това сам син на православен свещеник, който от 4-годишна възраст ходи с баща си по черквите. Така бе намерен КЛЮЧ за следващи открития, каквито наистина бяха скоро заявени.
 На международната конференция в Етрополе през 1990 г., посветена на Св. Наум Охридски, московският изследовател Анатолий Турилов изрично подчерта, че откритията на Георги Попов наистина предоставят на изследователите ключ за следващи подобни открития. Последният докладва за свое предположение относно неразпознати досега Климентови творби в руски преписи, а също и за творби на други старобългарски книжовници.

***

Додатък. Проф. Георги Попов откри неизвестно произведение на Климент, закодирано в акростих. Руските изследователи Анатолий Турилов и Людмила Мошкова разпознават част от него. Началото разчита българският учен. В него е вписано и името на Климент. Става дума за последование (служба)  за Св. Методий в състава на служебен миней №156 от Хлудовата сбирка, съхранявана в Държавния исторически музей в Москва.
Пълният акростих гласи:
Аз, Климент,
възпявам С хвалебни песнопения
архиеРЕЯ Методий.“
Доказателство за единството
на старобългарските книжовни школи в Преслав и Охрид.

***


 Става знамение: след повече от 11 века, в самото навечерие на третото хилядолетие подир Христа, предпразничните трипеснеци за Рождество Христово – новооткритата творба в акростих от видния български учен проф. Георги Попов наистина зазвучават  наново на старобългарски език!
Пръв ги запя свещ. Кирил Попов от столичния храм „Св. Николай Чудотворец”, преподавал духовно пение в Семинарията“Св. Иван Рилски”, специализирал в Московската духовна академия, диригент на православния хор при катедралния храм “Св. Неделя”, брат на учения.
Климентовите песни зазвучават наново и в новопостроената черква “Св. Климент Охридски” в квартал Люлин, София където служи ставрофорен иконом Ангел Янъков, живял година време в Съединените щати  и   станал  организатор  на  построяването  и  пръв предстоятел на
софийския храм.

Из книгата "Веселете се небеса" - 2017г.


КЛИМЕНТОВИ ПЕСНИ
ЗАЗВУЧАВАТ НАНОВО
Или как новооткрити творби
на първия Кирило-Методиев ученик дават ключ
за следващи открития в старобългаристиката


 В последно време станахме свидетели на крупни открития в областта на     старобългаристиката, които — според оценката на вещи изследователи на средновековната култура — в науката се правят най-често веднъж на столетие.
Българският учен проф. Георги Попов, доктор на филологическите науки, откри неизвестни творби на Климент Охридски.
Те са писани след пристигането на прогонените от Моравия Методиеви ученици в Плиска.
Текстовете се намират в познати на изследователите ръкописи, които се съхраняват в  библиотека на  БАН в София, Москва, Санкт Петербург, Света гора и другаде. Те са предназначени за пряка литургична употреба в църква.
Разпространеният във византийската литература акростих е предоставил възможност на Св. Климент да вгради неотделимо свои произведения  в тези широко разпространявани творби.
Нашият Св. Климент е „първобудител“ — той е извършил гигантско дело по приобщаване на славяните езичници към християнската вяра. Съсредоточаването му в югозападните предели на българската държава — според повелята на княз Борис Покръстителя — го поставя в среда, където е развихрено буйно славянско езичество. Тъкмо там сетне се явяват и нови християнски средища като Охрид. Бог Перун, комуто се кланяли доскоро славяните, е заменен от Пророк Илия. Сам Климент пише Похвално слово в негова чест, което неслучайно получава най-широко разпространение (от него са открити 176 преписа) .
Откритието развенчава предубежденията към старата българска книжнина, че е непълноценна, понеже е изцяло преводна. То става възможно благодарение грамотността на нашия учен: буквите в акростиха не следват една след друга в съседните части на стихотворната творба, а са подредени според последователността им при четенето в черква. Можеше да се досети за това само човек със сериозно образование на богослов, при това сам син на православен свещеник, който от 4-годишна възраст ходи с баща си по черквите. Така бе намерен КЛЮЧ за следващи открития, каквито наистина бяха скоро заявени.
 На международната конференция в Етрополе през 1990 г., посветена на Св. Наум Охридски, московският изследовател Анатолий Турилов изрично подчерта, че откритията на Георги Попов наистина предоставят на изследователите ключ за следващи подобни открития. Последният докладва за свое предположение относно неразпознати досега Климентови творби в руски преписи, а също и за творби на други старобългарски книжовници.

***

Додатък. Проф. Георги Попов откри неизвестно произведение на Климент, закодирано в акростих. Руските изследователи Анатолий Турилов и Людмила Мошкова разпознават част от него. Началото разчита българският учен. В него е вписано и името на Климент. Става дума за последование (служба)  за Св. Методий в състава на служебен миней №156 от Хлудовата сбирка, съхранявана в Държавния исторически музей в Москва.
Пълният акростих гласи:
Аз, Климент,
възпявам С хвалебни песнопения
архиеРЕЯ Методий.“
Доказателство за единството
на старобългарските книжовни школи в Преслав и Охрид.

***


 Става знамение: след повече от 11 века, в самото навечерие на третото хилядолетие подир Христа, предпразничните трипеснеци за Рождество Христово – новооткритата творба в акростих от видния български учен проф. Георги Попов наистина зазвучават  наново на старобългарски език!
Пръв ги запя свещ. Кирил Попов от столичния храм „Св. Николай Чудотворец”, преподавал духовно пение в Семинарията“Св. Иван Рилски”, специализирал в Московската духовна академия, диригент на православния хор при катедралния храм “Св. Неделя”, брат на учения.
Климентовите песни зазвучават наново и в новопостроената черква “Св. Климент Охридски” в квартал Люлин, София където служи ставрофорен иконом Ангел Янъков, живял година време в Съединените щати  и   станал  организатор  на  построяването  и  пръв предстоятел на
софийския храм.

Из книгата "Веселете се небеса" - 2017г.

събота, 17 ноември 2018 г.

Грамота  по повод Деня на будителите

Априловска награда за публицистика
на Илия Пехливанов


събота, 3 ноември 2018 г.



Литературен свят


https://literaturensviat.com/?p=150125

Илия Денев Пехливанов е роден на 2 януари 1941 г. в с. Горни Върбища, Габровско. Завършва Априловската гимназия в Габрово и СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е дърводелец-мебелист и бетонджия. Редактор във в. „Средношколско знаме”, „Народна младеж” и “Антени”. Главен редактор - основател на Кирило-Методиевски вестник „За буквите - О писменехь”. Завеждащ направление „Дарителство” в Националния дарителски фонд „13 века България”. Главен редактор в издателство „За буквите - О писменехь” на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Член на управителния съвет на СБЖ до 1989 г. Член на СБП. Съставител на Кирило-Методиевския календар. Съставител и редактор на много сборници с етноложка и българистична тематика. Автор на книгите: „Преображения Матееви” (1981), „Богородичен хляб” (1992), „Габровски път от/до Европа” (2014), „Ти от кои хора си” (2015), „Веселете се небеса!” (2017), „Съплести венец” (2018).





За двете книги на Илия Пехливанов
Калин Николов

Две нови книги събират малка, но основна част от журналистическото творчество на Илия Пехливанов. Убеден съм, че точно така, в тяхната цялост, материалите на журналиста придават друга стойност на професионалната категория, обогатяват нашата представа за сложни исторически процеси и несъмнено са ценно обобщение на българския принос в световната култура. В текстовете си той разглежда въпросите за предисторията на славянската писмена култура и зараждането на българската литература, занимава се с произхода и културно-историческото значение на първобългарските надписи, припомня, но и открива редица важни страници от възрожденската ни хроника.
Може би все пак необходимо е да се уточни, че написването на приблизително пълна биобиблиография на Илия Пехливанов ще стане възможно едва като бъдат препубликувани не само  негови конкретни публикации, но и се покаже важното му събирателско, авторско, редакторско, издателско творчество, което не само е разпръснато из съвременната периодика, но е оплодило с идеи десетки други негови колеги от различни поколения.
Няма съмнение, че двете му най-нови книги от 2017 г. и 2018 г. са важен елемент от изграждането на пълнокръвния образ на един напълно нестандартен и нов седмочисленик и будител. Но ако в повечето подобни традиции такива издания са някаква ретроспекция на един живот, то в случая са само белег на мисия за високо духовно присъствие в съвременната ни национална култура.
Сам той обобщава живота си така:
„Роден съм на Игнажден през 1941 г. на Върпища. Кръстен съм в Дряновския манастир. Завършил съм Априловската гимназия и Българска филология в Софийския университет. Работих във в. „Народна младеж“ и „Антени“. Участвах в списването на в. „За буквите“ от началния му брой през 1979 г. Познавам най-големите съвременни учени слависти и техните ученици. Печатал съм в наши и чужди издания, а също в сп. „Куриер на ЮНЕСКО“ на 32 езика. Членувах в Управителния съвет на СБЖ до 1989 г. През 2010 г. бях приет за член на Съюза на българските писатели“.
Дисциплината на журналистическото му писане няма аналог и друга подобна компетентност в страниците на нито едно издание днес у нас. Със събраните и публикувани автографи и отзиви Илия Пехливанов и група единомишленици от някогашния вестник „Антени“ и от вестника „За буквите – О писменехь“ намират начин да запечатат основни акценти от уважението на видни учени и творци към значението и ролята на славянската писменост за света.
Ще допълня, че той се сближава, работи и общува с Дмитрий Лихачов, Роже Бернар, Умберто Еко, Жозе Рюискар, Уилям Федер, Алексей Лосев, Норберт Рандов, Санте Грачиоти, Петър Динеков, Иван Дуйчев, Джон Атанасов, Куйо Куев, Петко Тотев и много други…
Затова, когато мислим за действителната журналистическа мисия в българската действителност – преди и сега, едно от първите имена, които веднага изплуват в паметта ни, е това на Илия Пехливанов. Парадоксално е, че подобен труд като че ли не подлежи на квалификация. Силната му индивидуалност отдавна го е направила един от малцината ни боравещи със словото интелектуалци, които съчетават литературноисторическа, теоретична и публицистична дарба. Като прибавим и безспорния му професионален талант, става обяснимо защо литературнокритическите му текстове се считат и за художествени творби.
Той даде плът и кръв на издание като вестника „За буквите – О писменехь“, което никога нямаше да има такава архитектоника, сила и оригиналност, ако не бяха опитът и широтата на ерудираността му.
Книгите на Илия Пехливанов са  два ценни светилника… Няма нужда от повече думи за тях.




https://literaturensviat.com/?p=151153