КЛИМЕНТОВИ ПЕСНИ

ЗАЗВУЧАВАТ НАНОВО

Или как новооткрити творби

на първия Кирило-Методиев ученик дават ключ

за следващи открития в старобългаристиката

 В последно време станахме свидетели на крупни открития в областта на     старобългаристиката, които — според оценката на вещи изследователи на средновековната култура — в науката се правят най-често веднъж на столетие.

Българският учен проф. Георги Попов, доктор на филологическите науки, откри неизвестни творби на Климент Охридски.

Те са писани след пристигането на прогонените от Моравия Методиеви ученици в Плиска.

Текстовете се намират в познати на изследователите ръкописи, които се съхраняват в  библиотека на  БАН в София, Москва, Санкт Петербург, Света гора и другаде. Те са предназначени за пряка литургична употреба в църква.

Разпространеният във византийската литература акростих е предоставил възможност на Св. Климент да вгради неотделимо свои произведения  в тези широко разпространявани творби.

Нашият Св. Климент е „първобудител“ — той е извършил гигантско дело по приобщаване на славяните езичници към християнската вяра. Съсредоточаването му в югозападните предели на българската държава — според повелята на княз Борис Покръстителя — го поставя в среда, където е развихрено буйно славянско езичество. Тъкмо там сетне се явяват и нови християнски средища като Охрид. Бог Перун, комуто се кланяли доскоро славяните, е заменен от Пророк Илия. Сам Климент пише Похвално слово в негова чест, което неслучайно получава най-широко разпространение (от него са открити 176 преписа) .

Откритието развенчава предубежденията към старата българска книжнина, че е непълноценна, понеже е изцяло преводна. То става възможно благодарение грамотността на нашия учен: буквите в акростиха не следват една след друга в съседните части на стихотворната творба, а са подредени според последователността им при четенето в черква. Можеше да се досети за това само човек със сериозно образование на богослов, при това сам син на православен свещеник, който от 4-годишна възраст ходи с баща си по черквите. Така бе намерен КЛЮЧ за следващи открития, каквито наистина бяха скоро заявени.

 На международната конференция в Етрополе през 1990 г., посветена на Св. Наум Охридски, московският изследовател Анатолий Турилов изрично подчерта, че откритията на Георги Попов наистина предоставят на изследователите ключ за следващи подобни открития. Последният докладва за свое предположение относно неразпознати досега Климентови творби в руски преписи, а също и за творби на други старобългарски книжовници.

***

Додатък. Проф. Георги Попов откри неизвестно произведение на Климент, закодирано в акростих. Руските изследователи Анатолий Турилов и Людмила Мошкова разпознават част от него. Началото разчита българският учен. В него е вписано и името на Климент. Става дума за последование (служба)  за Св. Методий в състава на служебен миней №156 от Хлудовата сбирка, съхранявана в Държавния исторически музей в Москва.

Пълният акростих гласи:

„Аз, Климент,

възпявам С хвалебни песнопения

архиеРЕЯ Методий.“

Доказателство за единството

на старобългарските книжовни школи в Преслав и Охрид.

***

 Става знамение: след повече от 11 века, в самото навечерие на третото хилядолетие подир Христа, предпразничните трипеснеци за Рождество Христово – новооткритата творба в акростих от видния български учен проф. Георги Попов наистина зазвучават  наново на старобългарски език!

Пръв ги запя свещ. Кирил Попов от столичния храм „Св. Николай Чудотворец”, преподавал духовно пение в Семинарията“Св. Иван Рилски”, специализирал в Московската духовна академия, диригент на православния хор при катедралния храм “Св. Неделя”, брат на учения.

Климентовите песни зазвучават наново и в новопостроената черква “Св. Климент Охридски” в квартал Люлин, София където служи ставрофорен иконом Ангел Янъков, живял година време в Съединените щати  и   станал  организатор  на  построяването  и  пръв предстоятел на

софийския храм.

Из книгата "Веселете се небеса" - 2017г.