петък, 23 февруари 2018 г.


ТРО­ПАР
ОТ СЛУЖ­БА­ТА
ЗА СВ. СВ. КИ­РИЛ И МЕ­ТО­ДИЙ

На­пи­сан на цър­ков­нос­ла­вян­с­ки език
в сре­да­та на XIX век


Ка­то еди­нон­рав­ни
на апос­то­ли­те и учи­те­ли­те
на сла­вян­с­ки­те стра­ни,
бо­го­мъд­ри Ки­ри­ле и Ме­то­дие,
мо­ле­те вла­ди­ка­та на всич­ки [Бо­га],
да ут­вър­ди всич­ки сла­вян­с­ки на­ро­ди
в пра­вос­ла­вие и еди­но­мис­лие,
да уми­ри све­та
и да спа­си на­ши­те ду­ши.

(В пре­вод на но­во­бъл­гар­с­ки език)

За пър­ви път от­пе­ча­та­н през 1866 г. в Санкт Пе­тер­бург от А. С. Кня­зев в кни­га­та „Свят­ые рав­но­а­пос­толь­н­ые Ки­рилл и Ме­фо­дий, прос­ве­ти­те­ли сла­вян“.
Дя­ко­нът Лев­с­ки го за­пис­ва с осо­бе­но ста­ра­ние и го­ле­ми бук­ви вър­ху първата стра­ни­ца на своя ли­чен бе­леж­ник, кой­то е но­сел ви­на­ги със се­бе си, със заг­лав­на ко­ри­ца „Agenda“ (от лат. „Онова, което имам да правя“).



ЕДИ­СОН НА ХХ ВЕКТЪР­СИ НО­ВА АЗ­БУ­КА


Стран­но из­к­лю­че­ние е за един аме­ри­ка­нец да бъ­де същ­нос­т­но ос­ве­до­мен за ис­то­ри­чес­ка­та зас­лу­га на сла­вян­с­ки­те пър­во­у­чи­те­ли Ки­рил и Ме­то­дий в гра­де­жа на све­тов­на­та кул­ту­ра. Ро­ман Якоб­сон, Фран­ти­шек Двор­ник, Ра­до Лен­чек, Ма­тея Ма­те­ич и дру­ги во­де­щи славис­ти в го­ле­ми­те аме­ри­кан­с­ки градо­ве всъщ­ност са дош­ли от Ев­ро­па.
Ко­га­то през де­кем­в­ри 1970 г. Джон Ата­на­сов из­не­над­ва­що е удос­то­ен с ор­ден „Ки­рил и Ме­то­дий“ – I сте­пен, ка­то аме­ри­кан­с­ки учен от бъл­гар­с­ки про­из­ход „по слу­чай пре­би­ва­ва­не­то му в Бъл­га­рия ка­то гост на Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те и за го­ле­ми­те му зас­лу­ги и при­нос в на­у­ка­та“ (Указ №2071 на Пре­зи­ди­у­ма на На­род­но­то съб­ра­ние на На­род­на ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия от 22 де­кем­в­ри с.г.), той го при­е­ма ка­то въз­мож­но най-ви­со­ко от­ли­чие с яс­но съз­на­ние за пос­ве­ще­ни­е­то му към съз­да­те­ли­те на сла­вян­с­ка­та аз­бу­ка. То­ва ста­ва три го­ди­ни пре­ди края на 6-го­диш­ния съ­де­бен про­цес в Ми­не­а­по­лис относ­но па­тен­та на ком­пю­тъ­ра, ко­га­то фе­де­рал­ни­ят съ­дия Ърл Лар­сън неочак­ва­но от­съж­да, че счи­та­ни­те до­то­га­ва за пър­во­от­к­ри­ва­те­ли на електронна­та сме­тач­на ма­ши­на два­ма фи­зи­ци от Уни­вер­си­те­та на Пенсилвания Джон Уилям Моуч­ли и Джон Прес­пър Екърт всъщ­ност са из­в­лек­ли основ­на­та идея за не­го от работите на проф. Джон Ата­на­сов.
Точ­но 20 го­ди­ни по-къс­но пре­зи­ден­тът на САЩ Джордж Буш-стар­ши на тър­жес­т­во в Бе­лия дом наг­раж­да­ва Ата­на­сов с На­ци­о­на­лен ме­дал за тех­ни­ка и тех­но­ло­гия, ка­то под­чер­та­ва не­го­вия бъл­гар­с­ки про­из­ход с пре­по­ръ­ка­та отк­ри­ти­е­то сво­ев­ре­мен­но да бъ­де впи­са­но в ен­цик­ло­пе­дии, спра­воч­ни­ци и учеб­ни­ци ка­то на­ча­ло на ин­фор­ма­ци­он­на­та ера.
Ле­ка-по­ле­ка фа­ми­ли­я­та на Ата­на­сов се явя­ва ре­дом с име­на­та на Лайб­ниц, Блез Пас­кал, Чарлз Ба­бидж, Хер­ман Хо­ле­рит, вър­ху ме­мо­ри­ал­ни пло­чи в Смит­съ­но­вия му­зей на техниката ив Уни­вер­си­те­та в Айо­ва, как­то и в но­вите рус­ки спра­воч­ни­ци по инфор­ма­ти­ка. „Заб­ра­ве­ни­ят ба­ща на ком­пю­тъ­ра“ – на­ре­чен та­ка в заг­ла­ви­е­то на прос­т­ран­на­та кни­га от но­си­те­ля на наг­ра­да­та „Пу­ли­цър“ за раз­с­лед­ва­ща жур­на­лис­ти­ка Кларк Мо­лен­хоф, из­да­де­на през 1988го­ди­на – сам раз­каз­ва в ме­мо­а­ри­те си за Ки­рил и Ме­то­дий и по­се­ще­ни­е­то си в ро­ди­на­та на своя ба­ща.
При вто­ро­то си ид­ва­не у нас за кон­фе­рен­ци­я­та „Де­ца­та в информационния век“ ка­то по­че­тен гост през май 1985 г., Ата­на­сов приз­на на прес­кон­ферен­ци­я­та: след от­ка­за за суб­си­ди­ра­не на ра­бо­та­та му вър­ху компютъ­ра през 1941 г. той пре­ми­на­ва на ра­бо­та при во­ен­ни­те. И още по време на Вто­ра­та све­тов­на вой­на поч­ва сво­и­те про­уч­ва­ния от­нос­но про­ект за но­ва аз­бу­ка вър­ху ос­но­ва­та на елек­т­рон­на­та тех­ни­ка, ка­то пос­ве­ща­ва на не­го през след­ва­щи­те го­ди­ни десет хиляди ра­бот­ни ча­са.
Иде­я­та за ре­фор­ма на ан­г­лийс­кия пра­во­пис при­над­ле­жи на ве­ли­кия ирлан­дец Бър­нард Шоу. Той за­ве­ща­ва ця­ло­то си бо­гат­с­т­во за та­зи цел. През 1946 г. Ата­на­сов из­п­ра­ща пис­мо до не­го с въп­ро­си, ко­и­то жи­во го интересуват. Не по­лу­ча­ва от­го­вор, из­г­леж­да по­ра­ди нап­ред­на­ла­та въз­раст на пи­са­те­ля.
В Со­фия Ата­на­сов два пъ­ти раз­го­ва­ря с акад. Вла­ди­мир Ге­ор­ги­ев. Световно­из­вес­т­ни­ят бъл­гар­с­ки ези­ко­вед се от­на­ся скеп­тич­но към тър­се­не­то на но­ва аз­бу­ка, ка­то за­я­вя­ва, че то­ва е те­ма за но­вите по­ко­ле­ния. Ата­на­сов обаче про­дъл­жа­ва тър­се­ни­я­та в та­зи на­со­ка до края на дни­те си.
Бъл­гар­с­ки­ят пи­са­тел и дип­ло­мат Кра­син Хи­мир­с­ки по­се­ща­ва Джон Атана­сов в не­го­ва­та фер­ма бли­зо до Ва­шин­г­тон. Пред не­го уче­ни­ят из­по­вяд­ва:
„Бъл­га­ри­те пи­шат без по­мощ­та на реч­ник. В то­ва се със­тои раз­ли­ка­та меж­ду сла­вя­ни­те и аме­ри­кан­ци­те. Ки­рил и Ме­то­дий пол­з­ват фо­не­ти­чния прин­цип при със­та­вя­не­то на аз­бу­ка­та. Бъл­га­ри­те пи­шат оно­ва, ко­е­то чуват с уши­те си. Ан­г­ли­ча­ни­те, япон­ци­те, иран­ци­те, ки­тай­ци­те и мно­го дру­ги на­ро­ди из­го­ва­рят ед­но, а пи­шат не­що раз­лич­но. Ла­тин­с­ка­та ос­но­ва на ан­г­лийс­кия език го е от­къс­на­ла от жи­ва­та раз­го­вор­на реч. Слож­ност­та на на­шия пра­во­пис се пре­вър­на в на­ци­о­на­лен проб­лем за на­ше­то ця­лос­т­но разви­тие. Мно­зи­на у нас не мо­гат да пи­шат пра­вил­но и си ос­та­ват в извест­на сте­пен нег­ра­мот­ни. Тък­мо по­ра­ди то­ва аз ра­бо­тя за въ­веж­да­не­то на уни­вер­сал­на аз­бу­ка за всич­ки ези­ци.
На­вяр­но у мен се е вселил ду­хът на Ки­рил и Ме­то­дий“.




Джон Ата­на­сов

Американски учен от българско потекло,
Предтеча на информационната ера


Аз­бу­ки­те от­ра­зя­ват иде­и­те,
по­ро­де­ни в чо­веш­ко­то съз­на­ние.
След три хи­ля­до­ле­тия
пис­ме­на кул­ту­ра
из­ник­ва не­об­хо­ди­мост­та
от но­ви сис­те­ми,
съз­да­де­ни със сред­с­т­ва­та
на съв­ре­мен­на­та на­у­ка.
Мо­я­та дво­ич­на аз­бу­ка
е за­мис­ле­на да от­го­во­ри
на та­зи не­об­хо­ди­мост.

ПИСМО ДО БЪЛГАРИЯ


Ба­ща ми е ро­ден в Бо­я­д­жик ня­кол­ко ме­се­ца пре­ди Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. Дя­до ми е бил убит от тур­ци­те, ко­га­то е бя­гал с же­на си, но­сей­ки на ръ­це невръс­т­ния си син. Кур­шу­мът за­сег­нал и гла­ва­та на де­те­то – то­зи бе­лег му ос­та­на за цял жи­вот. Ба­ща ми се пре­се­лил в Аме­ри­ка на 15-го­диш­на въз­раст и ни­кой от се­мейс­т­во­то ни до мо­е­то ид­ва­не в Бъл­га­рия през 1970 г. не се бе­ше връ­щал в ро­ди­на­та. Но у до­ма се за­па­зи­ха мно­го спо­ме­ни и лю­бов към нея.
През 1970 г. Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те на­ме­ри, че имам ре­ша­ва­ща ро­ля в пос­та­вя­не­то на ос­но­ви­те на елек­т­рон­ноиз­чис­ли­тел­на­та тех­ни­ка. То­зи факт не бе­ше ши­ро­ко из­вес­тен и приз­нат в САЩ. С указ на Пре­зи­ди­у­ма на На­род­но­то съб­ра­ние на Бъл­га­рия бях наг­ра­ден с ор­де­на „Ки­рил и Ме­то­дий“– I сте­пен.
През ок­том­в­ри 1973 г. след до­сад­но и скъ­постру­ва­що де­ло, ко­е­то продължи по­ве­че от 6 го­ди­ни, съ­ди­я­та Лар­сън от Фе­де­рал­ния съд в Минеаполис обя­ви, че на­ша­та ра­бо­та в Дър­жав­ния уни­вер­си­тет в Айо­ва е ори­ги­нал­на раз­ра­бот­ка и че от нея са про­из­лез­ли ня­кол­ко зна­чи­тел­ни открития. От­то­га­ва в ня­кои тър­гов­с­ки спи­са­ния и в мно­го пуб­ли­ка­ции започна­ха да ме на­ри­чат „ба­ща­та на елек­т­рон­ноиз­чис­ли­тел­на­та ма­ши­на“.
По­лу­чи се стран­на ано­ма­лия: бла­го­да­ре­ние на усър­ди­е­то на БАН България оце­ни мо­я­та дей­ност пре­ди Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти. Аз дъл­жа благодарност на ака­де­ми­ци­те за ока­за­но­то ми вни­ма­ние.
Имам и дру­га лич­на при­чи­на да бла­го­да­ря – то­ва, ко­е­то съм, се дъл­жи на смес­ва­не­то на кръв­та на три ве­ли­ки на­ции: ир­лан­д­с­ка­та, френ­с­ка­та, българска­та. Но по­ло­ви­на­та от та­зи кръв иде от юж­на­та стра­на на Бал­ка­на.
При­вет­с­т­ву­вам мо­и­те бъл­гар­с­ки пра­де­ди!
Но та­зи ми­съл про­из­ти­ча от един по-ос­но­вен прин­цип – об­що­то бла­го на тру­до­лю­би­ви­те и чес­т­ни хо­ра от всич­ки на­ро­ди.
Не­ка оно­ва, ко­е­то ги раз­де­ля, бъ­де уни­що­же­но от из­б­ли­ка на но­ва мъдрост.

[1974]
Джон В. Атанасов

Писмото е изпратено
до Българската академия на науките
и се съхранява в Научния архив.