Шуми Марица

Опълченците пеят при Стара Загора и на Шипка Чернаевия марш

Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена. Марш! Марш! С генерала наш! Раз, два, три, марш, войници! Напред да ходим, войници мили, Тимок да бродим със всички сили!

Обучението на опълченците под вещото ръководство на руски офицери трае само 11 дни, от ранна утрин до късна вечер. Тогава българските доброволци чуват за пръв път маршови песни, които не са знаели. В техните редове е и младият учител Никола Атанасов Живков. Той е роден през 1847 г. в Търново. Учи при Петко Р. Славейков и Никола Михайловски, сетне при американски мисионери в Русчук, когато обхожда страната като представител на Дановата печатница. От 1872 до1873 г. Живков е натоварен от българското читалище в Цариград и Екзархията да открива читалища из Българско и да разпространява сп. „Читалище“. Учителства във Велес, Прилеп, Варна, Берковица, Свищов, Севлиево и Тулча. През 1875 г. отива в Берковица с революционни задачи, но е заловен и откаран във Видин, после в Русчук, откъдето успява да избяга в Гюргево. Тук се среща с Ботев и става сътрудник на неговия вестник „Нова България“. През лятото на 1876 г. взема участие в Сръбско-турската война (от юни до октомври) като доброволец. Тогава отряд българи под командването на ген. Чернаев се бият храбро с турците. След примирието българските доброволци през Зайчар се придвижват към България. Сетне мнозина от тях, и Никола Живков също, след обявяването на Руско-турската война се записват в опълчението. По-късно опълченците се придвижват към град Плоещ в Румъния. В този град те играят пиесата на Никола Живков „Илю войвода“, в която се пее създаденият от него „Чернаев марш“. В тази песен Живков има предвид народни песни и легенди за гибелта на цар Иван Шишман. В тях се разказва как тялото на умъртвения български владетел било хвърлено в бистрите води на Марица, която се развълнувала и зашумяла с окървавените си води. В друга легенда главата на пленения цар е захвърлена и на това място бликват три извора; всяка година при тях се явява сърна, която надава тъжен рев.Това била майката на цар Иван Шишман, преобразена като сърна. В боевете при Стара Загора и при защитата на Шипченския проход опълченците пеят „Шуми Марица“. Това известява и един френски вестник.

Информацията е извлечена от книгата на д-р Никола Русев „По следите на една безсмъртна песен“ (т. 1), издадена на български език в Париж през 1988 година.      

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 27/Май  2008 г.

ТРЕТО-МАРТЕНИЧКИ

Битката за Самарското знаме при Ст. Згора - худ. П. Морозов

 ПАИСИЙ - СВИДЕТЕЛ В САН СТЕФАНО

Върху дипломатическата  маса на преговорите в Сан Стефано, когато представшители на Великите сили са обсъждали предстоящия мирен договор между Русия и Турция, попада и  „История славянобългарская” от Паисий Хилендарски. Става дума за нейния препис, направен през 1784 г. от Дойно Граматик от Елена, в който е включена песен за победата на Хан Крум над византийския император Никифор Геник от хърватския поет А. Кашич-Миошич и старинни  български  гербове от „Стематографията” на Христофор Жефарович. Нужно е било да се покаже нагледно, че България съществува като силна самостоятелна държава от векове и заслужава да бъде отново свободна и независима. / Ако попиташ днес американски студент откога е тая България, той ще ти отговори, че тя е създадена от Русия в края на ХІХ век, но не по-рано. И не само той.../

Отнася Пасиевата история в Сан Стефано Петър Димитров – преводачът  на Дженюариъс Макгахан и Юджин Скалър по време на тяхната анкета за турските зверства след Априлското въстание. Той е завършил през 1872 г. Робърт колеж в Цариград и 4 години е бил в него  учител. Превежда на български език памфлета на Уйлям Гладстон „Уроци по клане”. След  Освобождението изпълнява диломатически емисии в Лондон, Цариград, Санкт Петербург, Кайро.

Този факт  извести в. „За буквите-О писменехь”, който помести в бр. 2 от декември 1979 г. писмо на доц. Стефан Рабов /Робовски/- праправнук на Дойно Граматикнаследник на  революционен род от Елена, преподавател във ВМЕИ „Ленин”.

                              СЮЛЕЙМАН БЕЗУМНИ НА СЪД

 Скоро след Освободитeлната война генерал Сюлейман паша е изправен на съд с обвинение, че е провалил войната с Русия. Той е завършил право в Сорбоната и дори е бил известно време преподавател в нея.

Неговият адвокат прочел пред съдиите стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”: „Грабвайте телата!... Камъне и дърве литнаха завчас и прочие.” „Можеш ли да победиш при това!”- възкликнал защитникът.

Сюлейман паша бил оправдан. Той бил изпратен в Румъния   под охраната на един пленен руски прапоршчик. Това му било наказанието.

                             МЕСЕЧИНАТА  НИ ПОМАГА

На Шипка съдбата на България наистина била замряла в колебание. Какво ли е щяло да бъде нашето бъдеще, ако през нощта срещу 23 август не е станало пълно лунно затъмнение. Суеверните турци с викове „Аллах, аллах” почнали да стрелят с пушките си към небето. Господ понякога наистина е българин!

                                      ТАНЦЪТ НА ФЕСОВЕТЕ

Старата столица Търново на няколко пъти е превземана ог руските войски, сетне идват пак турците, за да се върнат отново русите. Търновци ту сваляли червените си фесове, ту отново ги слагали на главите си.

                                         РУЛО „САН-СТЕФАНИ”

Български готвач се грижил за трапезата на дипломатите в Сан Стефано. Наред с другите ястия той измислил и един сладкиш, който нарекъл Руло Сан-Стефани. Може и днес да го опита всеки, без да се сеща откъде идва названието му.
Написано на 3 март 2013 г.