Необикновени духом хора са можели сами да определят деня, в който ще напуснат МИРА СЕГО и ще се отправят към вечността.
Светителят Климент Седмочисленик умира на 27 юли 916 г. – в същия ден, в който е умрял и неговият небесен покровител Св. Пантелеймон.
Българският историк Петър Мутафчиев, родом от Боженците, умира на 2 май 1943 г. – в деня, в който през 907 г. си отива от света Княз Борис Покръстител, оставяйки недовършено изречение в своята единствена по рода си „История на българския народ”.
Руският философ-античник проф. Алексей Лосев – последният представител на руския религиозен Ренесанс ни напусна навръх 24 май 1988 г.– в деня на Св. Св. Кирил и Методий. На тържествено събрание в Руската академия на науките в Москва за 1000-годишнината от покръстването на Русия неговата ученичка и съпруга проф. Аза Алибековна Тахо-Годи прочете посвещението му на двамата солунски братя, озаглавено ”Реалността на общото”, като завещание. То бе създадено първом за българския Кирило-Методиевски вестник с посещение на младите българи и беше отпечатано в седмичника „Антени”, а сетне върху цяла страница и в бр.22 от май 2006 г. на в. „За буквите-О писменехь” с факсимиле от оригинала.
Руският художник Михаил Малецки е живял в Италия и след 1917 г. вместо да се завърне в родината си идва в България. Впоследствие той се специализира се като изкусен реставратор на тъкани. Изследва останки от облекла на велможи на Първото българско царство в един каменен саркофаг от Плиска, шинела на Георги Раковски, портрет на Граф Николай Игнатиев, рисуван от Иля Репин /съхраняван днес в Шесто основно училище в София/ и други подобни скъпоценности. Получава държавен патент по реставрация.
Главното дело на живота му е възстановяването на Самарското знаме по оцелелия оригинал, съхраняван при специални условия във Военно-историческия музей, който е доста повреден в боевете край Стара Загора и на прохода Шипка. Помага му всеотдайно неговата съпруга Мария.
Малецки умира срещу Трети март 1981 г. и бива погребан на самия Ден на Освобождението с опело в черквата „Св. Неделя”. В ковчега му бе поставен брой 3 на в. „За буквите”, върху чиято начална корица бе отпечатано за пръв възстановеното знаме от Самара с образите на славянските първоучители Кирил и Методий, нарисувани от художника Николай Симаков.
Българският лечител и философ Петър Димков, който излекува хиляди хора като истински безсребърник с богомилски рецепти, завещани от майка му, възстанови родната къща на Васил Левски в Карлово, изгради мавзолей на Владислав Варненчик край морето, умря на 5 октомври – в деня, когато е обявена Балканската война, участвал в нея като командир на рота и доживял до патриаршеската 94-годишна възраст.
Написано на 3 март 2012 г.
