13.05.2012 г.
Драги Илия,
Много ми беше драго да те чуя
след толкова много години! Какви хубави спомени имам от нашите посещения в
Габрово, от далечните времена, когато Домът на хумора се състоеше от една стая
в полуразушена фабрика и големи мечти! Помня също онази фабрика, където видяхме
картината на Лавренов и стената на Историята в двора! Какви хубави, щастливи
дни!
Неотдавна написах статия за Габрово за списанието на дружество „Уйлям
Морис”. Не знам дали ще я включат в
следващия брой. Има нов редактор. Ако той приеме статията за печат, ще ти изпратя
броя.
Морис е смятал, че щом като фабриките събират много работници на едно
място, те са длъжни да им дават култура,
образовоание и пр. Аз смятам, че онази фабрика и Домът на културата в Габрово
представляват до известна степен едно въплъщение на идеите на Морис. Той е голям
художник, поет, дизайнер от деветнайсетия век. Трябва да бъде по-известен в
България, защото той е бил много активен в протестното движение в Англия срещу
турските зверства през 1876 г. и срещу английската интервенция във войната на
страната на Турция срещу Русия. Всъщност докато Уйлям Гладстон е бил ораторът в
парламента и е получил слава в България, Морис е извършил черната
организационна работа зад кулисите. Написала съм статия за Морис на български.
Ана Райкова я има, но струва ми се тя не е успяла досега да намери къде да се
отпечата.
Морис заслужава да има улица по името си някъде в България. Той дори е
написал една песен, която се е пеела на протестните демонстрации против Турция
в Лондон.
.....................................
Не съм водила разговор на български, откакто бях в Брюксел преди три
години. А редовно говоря на френски, защото тук има кръжок за разговор по
френски, който се събира всяка седмица. Освен това уча италиански. Чета романи
по френски и италиански и уча келтски
/шотландски/. Затова не смея да говоря на български за теми, за които не съм
имала време да се подготвя.
Пожелавам ти много здраве и щастие.
П.П. Знаеш ли, грешките в писмото съм изтривала с габровската сойка, с
името на Левски на острието, подарък от ножарите в Етъра.
Додатък от адресата
А за пренасянето на котките без опашка от о-в Мен в Габрово не се е
сетила да разкаже за съжаление. Една невероятна проява на Английското дружество
за културни връзки с България, чийто председател беше тя. За това може да
предаде подробности Посланик Александър Янков.
http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Musical/ImatLiPesniteSpirane/Pages/MarsiaMakdermot.aspx - Разговор с Мерсия от 28 май 2012г. след който е написано писмото.
