Румяна Станчева

Отиде си един от големите поети на Дряново - Димитър Стефанов...Точно на Празника на родния си град ..защото го обичаше и беше негов "Почетен гражданин"....
Последната ми среща с него беше през октомври 2016, когато той представи по случай Празника на Дряново стихосбирката си "Трепети на сърцето". Имах невероятната привилегия да чуя част от нея от устата на самия поет! Една вълнуваща книга за любовта, без преструвки и суета!
И тогава, докато го слушаш, и днес, докато чета тези прости, съвършени думи за любовта, си казвам колко е бил прав литературният критик Георги Цанков, наричайки Димитър Стефанов "най-големия съвременен поет от Далчевото коляно".
Сбогом, поете! Ти беше нашата награда! Лек да ти е пътят!

„Зимовища на душата”

Поетът Димитър Стефанов, родом дряновец , е завършил Карловия университет в  Прага. Години наред той представя в свой превод на български език съвременната чешка и словашка поезия:  антологията „Малка звездна музика. Сто деветдесет и един словашки стихотворения.” /1996/ и антологията „Истината с прекрасно дълги крака. Девет словашки поети.” /2000/. Към тях се добавя сега стихосбирката на  Йозеф Михалкович „Зимовища на душата” – осъществена от издателство „Хайни” с финансовата помощ на Литературния информационен център в Братислава.

ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ПОЕТИТЕ

ЗА ТОВА, КОЕТО ПИШАТ
И НА ПРОРОЦИТЕ ЗА ОНОВА,

КОЕТО ПРЕДСКАЗВАТ

Че нали ще се случи, ще кажете,

какво ли няма да стане отново.

Исус ходеше по света,

само със силата на своето слово

вършеше чудеса,

и то какви, Боже.

Което веднъж се случи,

то и повторно може.

А Щур не беше Христос,

не страдаше, че не е създал държава.

Светът много се промени,

хората си останаха същите.

И все пак ще става,

каквото е писано!

Лев Толстой пред чешки музиканти,

които отиват при него в Ясна поляна:

„Достоевски и аз сме слаби писатели,

защото ние сочим на света какъв е той

вместо да посочим какъв следва да бъде.”