„Зимовища на душата”

Поетът Димитър Стефанов, родом дряновец , е завършил Карловия университет в  Прага. Години наред той представя в свой превод на български език съвременната чешка и словашка поезия:  антологията „Малка звездна музика. Сто деветдесет и един словашки стихотворения.” /1996/ и антологията „Истината с прекрасно дълги крака. Девет словашки поети.” /2000/. Към тях се добавя сега стихосбирката на  Йозеф Михалкович „Зимовища на душата” – осъществена от издателство „Хайни” с финансовата помощ на Литературния информационен център в Братислава.

ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ПОЕТИТЕ

ЗА ТОВА, КОЕТО ПИШАТ
И НА ПРОРОЦИТЕ ЗА ОНОВА,

КОЕТО ПРЕДСКАЗВАТ

Че нали ще се случи, ще кажете,

какво ли няма да стане отново.

Исус ходеше по света,

само със силата на своето слово

вършеше чудеса,

и то какви, Боже.

Което веднъж се случи,

то и повторно може.

А Щур не беше Христос,

не страдаше, че не е създал държава.

Светът много се промени,

хората си останаха същите.

И все пак ще става,

каквото е писано!

Лев Толстой пред чешки музиканти,

които отиват при него в Ясна поляна:

„Достоевски и аз сме слаби писатели,

защото ние сочим на света какъв е той

вместо да посочим какъв следва да бъде.”