Показват се публикациите с етикет народна песен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет народна песен. Показване на всички публикации

понеделник, 8 декември 2014 г.

БИРНИЦИ – ДУШЕВAДНИЦИ

Нaроднa песен от Тревненско

„Късно се Стоян зaвърнa
от ниви, черни угaри,
никому думa не думa.
Мaйкa Стояну думaше:
„Стоене, синко Стоене,
зaщо си толкоз кaхърен?
 Нa мене не се зaсмивaш,
със булкa се не шегувaш,
със децa не си игрaеш,
кaкто си игрaл други  път...”
Стоян  мaйкa си думaше:
„Кaто ме питaш дa кaжa,
дa кaжa дa те не лъжa:
мене ми снощи кaзaхa,
 че ще бирници излизaт
дaнъци дa си събирaт.
Пък ний си пaри немaме
дaнъци дa  изплaщaме...”
Мaйкa Стояну пaк думa:
„Мълчи, Стоене, не думaй –
 нaли е сегa Бългaрско!”
Стоян мaйкa си отвърнa :
„Истинa, мaйко, Бългaрско.
Турците бихa гърбa ни –
гърбът ни лесно зaрaсте;
бългaри бият душaтa,
душaтa, още сърцето –
душaтa мъчно зaрaстя,
сърцето мъчно понaся...”
Докaт си Стоян издумa,
бирници в двори влязохa
и крaй хaмбaри минaхa
мишки в тях  хоро игрaят.
Бирник Стояну думaше:
„Стоене, лудa гидийо,
къде ти й, бре, житото,
житото, ечемиците,
просото, кукурузето?”
Стоян си нищо не думa,
мaйкa му думa зa него:
„Ний си житото дaдохме
нa нaште голи гърбове,
пък зa вaс сa  остaнaли
сълзите, още клетвите...”

Пялa е тaзи песен Йонa Грозевa от тревненското село Недельковци.  Зaписaл нa

 10 януaри 1991 г. Илия Пехливaнов. Обнaродвa се зa първи път.

неделя, 4 ноември 2012 г.

ЛЕГЕНДА ЗА ПЕПЕЛЯНА


Текст Росица Кънева
Пее Стефка Карапенева

През 1985 г. прочетох в сп. „Отечество” търновска легенда под заглавие „Гореща пепел”, предадена от Илия Пехливанов. Тя разказва за трагичния край на боляри, бягащи от турците след поругаването на столнината, които стават жертва на алчността на балканджии от едно село между Царева ливада , Трявна и Габрово.Това прокълното село се нарича Пепелаяна. Дълго и трудно го търсих и изведнъж, седнала между трънаците, съзрях през храстите цъфнали  жълти лалета и бели нарциси, останали още от градинките на някогашните тукашни стопанки. Край порутените зидове на селото са израсли вековни буки, дъбове и липи. Всяка пролет оттогава ходя на това място да се порадвом на цветята в това дивно място. Така се роди една незабравима песен.

Закътано във Предбалкана
аз зная село Пепеляна
село без  хора, без къщя,
от Бог забравено и от света
защо, защо щом къщи вдигнат три
в тях лумва огън да ги изгори.

Припев
Пари, пари, измамен златен звън
не даваш никому покой, ни сън!

Легенда стара шепне нам
как гонени от турска сган
боляри да отдъхнат спрели,
глави в ковчежета подпрели.

Зловещо блясва остър нож,
разкъсва писък тъмна нощ...
Трошат ръцете катинари,
Ковчежета отварят стари.

Припев
Съдба, съдба, разкъсваш ни на кръст:
в тях има само шепа родна пръст!

„Проклети да сме в този свят,
убили своя роден брат!
Душите ни са  вече в ада.
Да пламне всичко без пощада!...”

Припев
Позор, позор, покри те пепелта,
на нея никнат там сега цветя...

Из книгата на Стефка Карапенева „Моите песни”, Габрово /1999/

понеделник, 21 февруари 2011 г.

ЧЕРКОВАТА КАПЕ


                                                  Народна песен от Трявна



 „Мари бульо Генчовице,                                       
   къде отиде бачо Генчо?”
 „Бачо ти Генчо е в Кременлии,
   в Кременлии да покрива черковата,
   че тя капе на две мяста,
   на две мяста над венчило-
   над Денкино бяло було,
   над Иванов черен калпак.”



Черковата капе над младоженците по време на венчавката, бре хора – каква по-голяма опасност има от тази наистина!...

Тази рядка песен е записана през септември 2005 г. от учителката по пеене в Славейковото училище Румяна Иванова-певица от групата за изворен фолклор в кв. „Божковци”. Във вариант на същата песен става дума за черквата на Дряновския манастир.

  в. „За буквите-О писменехь”