ЛЕГЕНДА ЗА ПЕПЕЛЯНА

Текст Росица Кънева

Пее Стефка Карапенева

През 1985 г. прочетох в сп. „Отечество” търновска легенда под заглавие „Гореща пепел”, предадена от Илия Пехливанов. Тя разказва за трагичния край на боляри, бягащи от турците след поругаването на столнината, които стават жертва на алчността на балканджии от едно село между Царева ливада , Трявна и Габрово.Това прокълното село се нарича Пепелаяна. Дълго и трудно го търсих и изведнъж, седнала между трънаците, съзрях през храстите цъфнали  жълти лалета и бели нарциси, останали още от градинките на някогашните тукашни стопанки. Край порутените зидове на селото са израсли вековни буки, дъбове и липи. Всяка пролет оттогава ходя на това място да се порадвом на цветята в това дивно място. Така се роди една незабравима песен.

Закътано във Предбалкана

аз зная село Пепеляна

село без  хора, без къщя,

от Бог забравено и от света

защо, защо щом къщи вдигнат три

в тях лумва огън да ги изгори.

Припев

Пари, пари, измамен златен звън

не даваш никому покой, ни сън!

Легенда стара шепне нам

как гонени от турска сган

боляри да отдъхнат спрели,

глави в ковчежета подпрели.

Зловещо блясва остър нож,

разкъсва писък тъмна нощ...

Трошат ръцете катинари,

Ковчежета отварят стари.

Припев

Съдба, съдба, разкъсваш ни на кръст:

в тях има само шепа родна пръст!

„Проклети да сме в този свят,

убили своя роден брат!

Душите ни са  вече в ада.

Да пламне всичко без пощада!...”

Припев

Позор, позор, покри те пепелта,

на нея никнат там сега цветя...

Из книгата на Стефка Карапенева „Моите песни”, Габрово /1999/