Докато други наши възрожденци преодоляват вековната робска тъма с перо,
четка или резбарско длето, Майстор Колю Фичето от Дряново гради с дюлгерски
отвес, чук и мистрия забележителни черкви, чиито камбанарии, стрелнати в
небето, надвишават минаретата на
Империята.
При открването на построената от него черква „Св. Троица” в Свищов им
парад на турска войскова част. Управителят на Дунавската област Митхад паша –
човек с напредничав$и идеи го дарява със султанския орден „Меджидие”.
Но невероятният „архитектон” не идва от никъде. Той е стъпил върху рамените на италиански строители,
с които е общувал в Цариград, с майстори от Брацигово, с албански майстори. Неговият
учител Иван Давдата, който му връзва престилката на майтор, е родом от селото
Кумани, между Трявна и Царева ливада, в което има Болярска махала. Негов
съвременник е и Генчо Светогореца от Върпища, откъдето идва родът му по бащина
линия, е строил Силистренската крепост, атонски манастири и военни укрепления в
самата столица на Империята, за да заслужи вместо орден белязана султанска тояга.
Нещо особено преживяхме в годината, когато почетохме тържествено 100-годишнината
от обявяването на независимостта на България. Внушително множество се изкачи
него ден от Великата лавра „Св. 40 мъченици” до хълма Царевец – деца, младежи
от цялата страна, министри и депутати, та дори и главният мюфтия. Блестеше ярко
септемврийско слънце. След като бе издигнат националният трицвет над царския
дворец, хората поеха към Паметника „Майка България” в центъра на града. И забиха
тогава камбани от черквите на Фичето!
Те са построени навремето така, че през
всеки две улици да има свещен дом – и камбанният звън огласяше последователно
шествието цял час.
При освещаването на Фичевия конак,
търновският каймакамин – прозорлив човек му пришепва интимно : „Скоро тук ще
бъде Българско!”. И наистина само след три години в него заседава Учредителното народно събрание, за да приеме конституция,
съперничеща на най-напредничавите европейски
държавни закони от края на ХІХ век.
През 60-те години на Деветнайстото столетие славянският свят чества
тържествено 1000-годишнината на Моравската мисия, която полага основите на
цялата славянска култура. И тогава Фичето по най-истински начин се включва в
същото : той издига на хълма Вароша, срещу
Царевец и Евтимевата Света гора, нова черква, посвветена на славянските
първоучители Св. Св. Кирил и Методий.
А през 1911 г. в България идва швейцарският архитект, наричан за краткост
Льо Корбюзие, привлечен от мълвата за необикновените строежи по Балканите. Сетне
в свои построения той прилага техния опит по вграждане на архитектурата в
природните дадености, което е главната отлика и
постижение на Фичето и неговите съдейници.
За да схванем истинската величина на нашия гениален строител без
диплома ни помагат чужденци. Ето някои техни оценки.
Оценки за Колю Фичето
Дмитрий
Лихачов
„Най-изтъкнатият български
архитект на ХІХ век Колю Фичето бил самоук майстор и по свой начин – народен,
български, разбирал архитектурата. За него тя е продължение на природата и бита
на народа. Арките на мостовете и отраженията им във водата не само описват
идеални елипси, овали, кръгове, но и удивително плавно преминават към сводовете
на моста, а колоните и другите негови елементи не само поддържат сводовете, но
ги и дорисуват.
Колко спокойствие и тишина има
във всяка народна архитектра, в нея липсва модерната сега „бруталност” и
урбанистична агресивност!”
Из „Писма за доброто и прекрасното” /1986/
Проф. Георги Стойков
„В тази архитектура като че ли
долавяме материализираната полифония на
музиката на Йохан Себастиан Бах.”
„Фичето се ръководи от
високоетичната мисъл : чрез своето изкуство да преодолее чувството за
малоценност у българина.”
„Той работи по времето, когато
даровити майстори създават в Копривщица, Трявна, Котел и на много други места
из страната чудни образци на нашата жилищна архитектура. Фичето обаче стои
надалеч от нея. Всекидневието не му е по
сърце.”
Арх.
Георги Козаров
„От уважение при разговор или при среща на улицата с Фичето другите
майстори са стоели прави.”
Проф. Ефрем Каранфилов
„Фичeто строи
своите мостове ио черкви по същата архитектоника, както народните ни песни:
просто, откровено, ясно. Неговите творби дишат външно спокойствие, но затова пък
вътрешното им съдържание е изпълнено с
незримо вълнение и трепет.Той ненавижда всяка мъглявост, неопределеност,
чудачество. И заедно с това отхърля примамливата привлекателност на гръцките
или турски образци.”
Арх.
Христо Генчев
„У Колю Фичето сякаш е сгъстен опитът на цели епохи. Възхищението му
пред масата , пред гравитачната й мощ, е съчетано с пластичния детайл, като се
надсмива над дисциплинираната класическа тектоника. Това не е ли определението
за романика. Една българска романика, постигната в рамките само на един живот.” „
 |
| Конакът във В. Търново |
Няма коментари:
Публикуване на коментар