С Указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември1964 г.
песента „Мила родино” е утвърдена като български национален химн.
Призивно-страстната
мелодия на този химн прозвучава за пръв път през исинта на 1885 г. на
борда на един кораб всред Дунава, с
който български студенти от европейски
университети бързат да се включат като доброволци в Сръбско-българската война.
Неин автор е 22-годшишният студент по история и филология във Виена Цветан
Радославов.
Цветан Цветков Радославов е роден на 21
април 1863 г. в Свищов. Проявява отрано разнолики интереси и изключителна
любознателност. Завършва класичика гимназия във Виена, сетне учи история и
филология първоначално в австрийската столица, сетне в Прага. След участието си
във войната учи философия в Лайпциг. Там през 1899 г. защищава докторска
дисертация върху проблемите на човешката памет, която поразява със своята
задълбоченост университетските преподаватели. При връчването на дипломата му ректорът
заявява: „Честита е България с такъв
син!”
След като се завръща в България, Радославов
става преподавател по логика, етика и психология. Години наред учителства в ІІІ
мъжка образцова гимнази в София „Уйлям Гладстон”. Негови ученици са първенците на българската култура
Михаил Арнаудов, Тодор Герасимов, Петър
Динеков, Ангел Балевски и мнозина други.
Умира на 28 октомври 1931 г. в София.
Когато късен български енциклопедист Цветан
Радославов е философ, драматург, преводач-полиглот, историк, филолог, художник,
изкуствовед, композитор, пианист, писател, поет, деен общественик. Неговият
труд „Емоционалният фактор при мисленето”
е издаден година подир смъртта му от проф. Спиридон Казанджиев като
бисер на световната философска мисъл.
Превежда либретата на оперите „Аида”,
„Фауст”, „Лоенгрин”. Широка известност придобива неговата историческа драма
„Яничарин”, която има две издания. Проучва титлите на българските царе,
фреските от търновските черкви. Създава живописни творби.
Песента „Мила родино” е поместена в
европейски учебник по музика а Карл Махан. Композиторът Добри Христов прави
хармонизацита й. По-късно я хармонизират Филип Кутев и Александър Райчев.
Направен е неин запис в изпълнение на Никола Гюзелев.
На неговия дом на ул. „Ангел Кънчев” № 3 в
София е поставена паметна плоча.
Няма коментари:
Публикуване на коментар