СИАТЪЛ - индиански племенен вожд

ДО ВЕЛИКИЯ ВОЖД ВЪВ ВАШИНГТОН

ФРАНКЛИН ПИЪРС

14-и президент на САЩ  /1853 – 1857/

„Всяка педя земя е свещена за моя народ. Всяко дърво, клонче, всяко зрънце пясък край морския бряг, мъглата в гъстата гора, всяка полянка, всяка буболечка е нещо свято в мислите и  в очите на моя народ. Сокът, който смучат дърветата, носи спомена на народа ми...

Мъртвите на белите хора забравят родната си земя, когато я напуснат, за да бродят под звездите. Нашите мъртви не оставят никога в забвение тази прекрасна земя, защото тя е майка на народа ни...

Ние сме част от земята си и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Сърните, конят, големият орел – наши братя...

Когато всички бизони бъдат избити, дивите коне опитомени, дебрите осквернени от смъртта на много хора, хълмовете опорочени от горещите жици – тогава белите хора ще изтлеят може би  по-рано, отколкото самите те предполагат.

Продължавайте да мърсите утробата си – една нощ ще осъмнете задушени в собствената си в мръсотия. Но при залеза си вие ще бъдете в най - пищния си блясък...

Великият вожд във Вашингтон следва да знае, че каквото реши вождът Сиатъл  ще стане така със сигурност, както неотменно настъпват годишните времена.

 Моите думи са като звездите. Те не загасват...”

Тези думи сякаш са написани от вдъхновен пророк, от пламенен родолюбец и от истински поет. Знаят ли сегашните американски президенти горното писмо?

Хора като Леонардо или Галилей в чужбина са слагали гордо с името си „флорентинец”. И нашият Иван Вазов в Италия винаги е слагал под името си „българин”.