Времеброене

По стар и нов стил

Древните римляни пресметнали, че Земята прави една обиколка около Слънцето за 365 денонощия и 6 часа. За четири години се събира едно денонощие в повече и затова е бил въведен допълнителен ден за високосна година. Това става при управлението на император Юлий Цезар и календарът е наречен на негово име Юлиански.

През ХVІ век астрономите изчислили по-точно времето, за което Земята прави пълен оборот около дневното светило. Според тях то е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. По този начин се появява  разлика от 11 минути и 14 секунди, което с годините довежда до 10 денонощия разлика.

Тогавашният папа Григорий ХІІІ се занимавал с астрономия  и през 1582 г. с папска була той въвежда ново летоброене, като към стария Юлиански календар се добавят натрупаните грешки : през ХVІ-ХVІІ в. - с 10 дни; през ХVІІ в. – с 11 дни; през ХІХ в. – с 12 дни; през ХХ в. – с 13  дни.

Новият календар е наречен Григориански. Той е въведен в България на 31 март 1916 г.

Закон за въвеждане Григорианския календар

София, 14 май 1916 г.

Чл. 1. От първий април, хилядо деветстотин и шестнадесета година времето в Царство България  става по новия стил – Григорианския календар.

Денят 31 март 1916 г. остава последен ден, броен по стария календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата 14 април 1916 г., като начало на новото летоброене в Царството.

Чл. 2. Датата на всички правотворни събития ще се смятат по  правилата:

б/ако Х. е роден на 10 февруари 1911 г. – то значи, че е роден на 23 февруари същата година.

Министър-председателят Васил Радославов заявява пред Народното събрание:

„Въвеждането на тоя календар, освен дето ще ни даде едно по-съобразно с науката времеброене, ще ни подравни в това отношение с държавите на Запад.”

Законът предвижда празниците да се празнуват по новия стил. Денят на светите братя Кирил и Методий например е на 24 май.

Следва обаче друг официален документ:

Окръжно послание  № 3551 от Светия Синод на Българската църква до епархийските архиереи относно прилагането на Закона за  въвеждането на  Григорианския календар

София, 4 юли /21 юни/  1916 г.

Св. Синод реши:

1. Църквата при богослужението и при празнувенето на всички празници Господни, Богородични и на Светиите продължава да си служи, както и досега, със стария стил.
2. Всички актове и книжа, свързани с извършване на Св. Тайнства и църковни обреди, носят двойна  дата по новия и по стария стил.

Остава едно изключение: Гергьовден винаги е на 6 май.

Следователно понастоящем дните в светските календари са по нов стил – Григорианския, а дните в църковните календари – по стария стил – Юлианския.

 Слизането на благодатния огън в Йерусалимския храм на Великата събота става само по новия стил на православния календар.