Иван Вазов
Из писмо до Константин Иречек
„Ние, българите, сме чудовищно - равнодушни
към себе си: ние живеем и мрем в една страна, която почти не познаваме, а между това какво съкровище от хубости,
великолепия и любопитности е българската земя!”
Пловдив,
24 априлий 1885
Ян Неруда
Превел от чешки на български език
Иван Вазов
Отколя нас съдбата зла потиска,
но тоя натиск нас не ще убий,
и нека храма, що деня градиме,
тя нощем злобно пак да го разбий!
За всеки удар нови на съдбата
ний длъжни сме да й благодарим:
тя с свойта вечна злоба ни приучва
дене да работим, ноще да бдим!
Сп. „Денница” , год. ІІ, кн. 10, октомври 1891 г.
 |
| Ян Неруда |
Няма коментари:
Публикуване на коментар