Габровите гори в Родопите са
рядкост – има ги отвъд Балкана и са дали название на цял един град. Затова е
съществено да се отбележи, че най-отблизо е представил особеностите на
Предбалкака именно Родопският Вазов – усърден лесничей и голям днешен писател.
Ето редове от Хайтовата книга
„Шумки ог габър”:
„В Стара планина има букови гори,но те са студени и сенчести За човек,
който е съзерцавал гордата красота на стройните пирински мури, букът си остава
един недодялан и бъбрив глупак. В неговата компания не вирее нито едно свястно
дърво. Брезата изсъхва, борът линее, смърчът се стъписва. Единствено елата
криво-ляво се държи под усойната букова сянка. Тази му несговорчивост го прави
скучен: буковите гори са еднообразни като кълчищена черга. Липсва у тях
очарованието на котленския многоцветен килим.
/Ще уточним: ала най-студената бистра вода извира тъкмо в подножието на
старопланински дъб!/
Очарованието на Стара плонина е в друго – в прегръдката й с равнината.
Повозете се с пътнишки влак по пътя от Търново за Габрово през никой пролетен
ден и ще почувствате какво е мощна прегръдка, какво е страст и порив. Виждате
чак от билото – стремително засилен към
Дунава планински ръкав , от
ръкава - силни прэъсти, които плавно продължават надолу, за да се отпуснат
върху черноземната гръд на Равнината с ласка и любов.
Ласка и любов се усещат не само в меките и женствени форми на земята,
но и в гората – широколистната смесена гора, в която наистина няма високи
дървета, няма дебели сенки, както в истинския лес, но има чуден аромат и пъстрота.
Тези места не са високи, а откриват към Дунава страшен простор...Тия
безименни гънки на Стара планина те приласкават със своята любезност. Всяка от
тях ти се подава и те моли: да стъпиш върху нея и да вдъхнеш от цветята й.
Такава интимна прелест има и околността на Стара планина...”
Навремето болярката Божана,
напуснала със синовете си поруганата столнина, неслучайно е намерила за векове
убежище сред гънките на Габровската планина – един знак за аристократичност и
най-съврменно отношение към заобикалящата ни природа.
Знаем ли наистина с какво сме
богати! Не ни трябват тапети с
фотографии на Мазалат или връх Българка...
Написано по време на Хайтовиадата през юни 2012-а
Няма коментари:
Публикуване на коментар