БУГАРКИ СТРАШНО ПЕВАТ!

Народната певица Людмила Радкова – 

солистката на Брегович

„Българската култура е най-конвертируемата наша ценност за света. А сестрите Людмила и Даниела Радкови са българският талисман в Оркестъра на.”

С тези думи през 2010 г. президентът Георги Първанов по време на тэържествшна церемония в Президенството редом с високи отличия за десетина музикални дейци връчи на двете певици медал за заслуги „за развитието и популяризирането на българската култура по света”.

Просторната зала „Арена” в Белград побира стотина хиляди души. Започва концертът на Оркестъра за сватби и погребения. Брегович обявява поименно българските певици сред артистите си. Запява Людмила: муха да бръмне – ще се чуе. Древни орфеевски гени завладяват слушателите, пробудени за нов живот.

Като се пътуват двете за летището, шофьорът на таксито преди да ги разпознае и възкликва: „Ей, тия бугарки страшно певат!”  Да предизвикаш подобно възхищение у един сърбин е изключително наистина.

Людмила е от онези наши сънароднички, които не помнят със сигурност дали първом са запели или първом са проговорили. Акушерът–орисник, чул гласа на новороденото, предсказва : „Роди се голяма певица!...” Тя пее, както диша. И вкарва песен в най-обикновен разговор вместо обяснение на всякави теми.

А къде крушата на опашката, да се попитаме по нашенски.  Нейната баба е била прочута певица  в плевенското село Градище. Селяните не я карали да работи, а я покачвали на купа сено да пее на косачите, докато те се борят с тревата в ливадата. Дъщеря й повече от четири десетилетия е секретар на местното читалище и води група за изворен фолклор. Ходили са на много фестивали, награждавани са с медал и грамота на няколко Коприщенски събора. По майчински тя счита за свой дълг да направи дъщерите си грамотни певици Навреме ги дава на учителка да ги подготви за кандидатстване в Котленското фолклорно училище. Людмшла го завършва с пълно отличие. Учила е заедно с кавалджията Теодоси Спасов и други именити днешни изпълнители. Изпитва благодарност към своите учители по литература, пеене, танци.

След като завършва училище Людмила постъпва в ансамбъла „Филип Кутев”. Заради нейния рядък по качества глас и творческа дисциплинираност бързо заема мястото на водеща изпълнителка в него.

Когато в Пловдив Емир Кустурица снима филма „Ъндърграунд”, тя се явява със сестра си на конкурс /кастинг, речено по купешки/. Избрани са без никакви уговорки за оркестъра на Брегович, който озвучава филма. Пеят в него вече 16 години досега. „Не познаем по-ячий глас от тай на Людмила!” – признава Брегович.

Многобройни концерти по целия свят изявяват едно съществено явление в съвременната култура. Ценностите но древната балканска култура престават да бъдат музейни и се вграждат по внушителин начин в днешната музика. Специалистите определят това като „етнофолк” или „етноджаз”. И българското участие в този творчески процес е напълно закономерно и наложително.

По стотина концерта на година пред многолюдна публика по разни зали, стадиони и площади изнасят хората на Брегович. В паспорта на Людмила не остана място за презгранични печати. Всеки ден – в нов град. Най-топло ги посрещат в Испания. Стоплят с песни и свирни напоследък и североевропейците на Световен фестивал на музиката в Осло. Пели са и в столицата на Сибир град Иркутск. Пет концерта в Германия следват бирения фест. На международен фестивал в Анкара пеят заедно с гърци, македонци, сърби. Показват ги по разни телевизии.

 Особено сърдечно ги посрещат италианците. През отминалия август  в Сицилия участват във фестивал, наречен „Таранто”. Според едно предание паяк тарантула ухапва смъртоносно една южнячка, но тя не умира, а почва да танцува. Брегович пресъздава тези особени ритми заедно с местни танцьори. С духовия оркестър пеят и двете българки.

Най-новиат компакт-диск на Оркестъра носи название „Шампанско за цигани”. Той прозвуча за пръв път преди два месеца по Българското национално радио в съботното предаване на Цвети Радева „Имат ли песните спиране”. В софийскаа зала „Арена” ще прозвучат десетина песни от него  и отново неизбежните хитове „Месечина”, „Калашников”, „Едерлези”. А на финала – нашата песен „Вечеряй, Радо”.

/Добавка. Веднъж на път от Чикаго за Ню Йорк ги преследва торнадо. А друг път се загубва куфара й по летищата. Добре, че тя винаги носи костюма си като ръчен багаж. Само китката й трябвало да бъде прясно откъсната – подарили й я. Горан й казва: „И тако си убава!...” Една сутрин намира на рецепцията в хотела бутилка марково вино от непознат почитател. Все странички от един ненаписн дневник./