Международна научна конференция „Кирил и Методий.

Византия и славянският свят“,

Солун, 28–30 ноември 2013 г.,

посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия

на Св. Св. Кирил и Методий

Участват 82 учени от 16 страни: България, Русия, Гърция, Сърбия, Македония, Чехия, Словакия, Италия, Австрия, Унгария, Германия, Великобритания, Швейцария, Албания, Литва, САЩ.

Световната културна общност ЮНЕСКО вписа в официалния календар на бележити събития за 2013 г. 1150-годишнината от Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука. Това стана по предложение на Чехия и Словакия, което бе подкрепено от България, Сърбия, Македония, Хърватия и Полша. Чествания, научни конференции и други подобни прояви имаше в столицата на Велика Моравия Нитра, във Велеград, в Братислава, в Скопие. Третият международен конгрес по българистика в София, Международният симпозиум „Търновска книжовна школа“ във Велико Търново, Международният симпозиум „Делото на Св. Св. Кирил и Методий и Преславският събор“ във Велики Преслав, кръглата маса в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ представиха българския влог в съкровищницата на европейската култура.Имаше чествания и в неславянски страни като Румъния с научна конференция в Букурещ (до ХVІІІ в. в северната ни съседка пишат на кирилица), в Гърция (в Атина бяха положени и осветени основите на нова черква „Св. Св. Кирил и Методий“. В далечна Монголия (чиито жители ползват кирилицата непроменена в продължение на десетилетия) решиха да издигнат нов паметник на славянскитепървоучители в столицата Улан Батор.

Както е най-естествено да бъде, заключителното събитие на годишнината стана в родния град на създателите на славянската азбука Солун с внушително участие на учени от много страни. Три дни в двете амфитеатрални зали „Мелина Меркури“ и „Стефанос Драгумис“ на Музея за византийска култура бяха обсъждани историческите обстоятелства относно присъствието на Светите братя сред западните славяни, чието дело през следващите векове и до наши дни се превръща в грандиозна културна епопея, каквато световната история не познава. България, която спасява делото на Кирил и Методий, като приема при княз Борис Покръстител техните ученици, претърпели крушение в Моравия, беше представена чрез пътуваща документална изложба с кирилски и глаголически ръкописи от ІХ до ХVІІ в., стенописи и други красноречиви свидетелства. Тя е дело на Научния център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бе открита през първия ден със слово на неговия директор доц. д-р Вася Велинова. Показана е последователно в различни страни, включително и пред Европейската комисия в Брюксел. Подобна изложба показа и Националнатабиблиотека на Белград. Странно защо – в пълно противоречие с историческата истина – в уводната статия на нейния каталог бе написано черно на бяло, че прокудените ученици на Моравския архиепископ Методий след неговата кончина в 885 г. били приети от „някои южнославянски страни“. И нито дума за Княз-Борисова България!...

Отгоре на всичко там пишеше, че „глаголицата била усъвършенствана най-първо в Сърбия“?! Показаните факсимилета на средновековни ръкописи всъщност опровергаваха това ненаучно съждение – те са писани само на кирилица от ХІІІ в. нататък... Изглежда по тази причина от трибуната на форума се заговори за предстоящата 1100-годишнина от Успението на Св. Методий, която вече е вписана в Календара на ЮНЕСКО за 2015 г. Тя предполага продължение на дискусиите относно началото на славянската култура – само трябва да се готвим сериозно и отдалеч, не само с изложби, а и със стойностни издания и нови проучвания върху наследството, каквито са примерно новооткритите акростишни творби на Климент Охридски и Константин Преславски, чието огласяване става на столетие веднъж и е дело на български и руски учени. Глаголическите ръкописи, открити неотдавна в Синайския манастир „Св. Екатерина“ – безспорно най-голямото откритие в съвременната славистика – очакват публикуването на изследвания върху тях, с което се занимават в съдружие проф. Хайнц Миклас от Виена и проф. Йоанис Тарнанидис от Солун. Проучванията върху средновековната книжнина са възможни единствено чрез съвместните усилия на учени от различни страни поради това, че източниците се съхраняват в най-различни книгохранилища и архиви. Усещането за тази общност придаваше атмосфера на конференция и сигурно в близко бъдеще ще дава конкретни плодове. В залите звучаха английски, гръцки, руски, сръбски и български език. По нашему говореха проф. Роланд Марти, проф. Хайнц Миклас и младият литовски учен Сергеюс Темчинас, който изследва делото на Киевския и Литовски митрополит от ХV в. Григорий Цамблак по ръкописи от Вилнюс. Пряко по темата докладва доц. Константинос Нихоритис – завършил Духовната академия в София, първият чуждестранен докторант на проф. Петър Динеков, отскоро преподавател пославянска филология в Университета „Македония“ – Солун. Той показа новооткрити стенописи на Св. Седмочисленици от Албания и Гърция, като обяви, че е подготвен за печат обемист албум с тях. А в тукашните книжарници може да се види негово ново изследване върху делото на Светите братя. От своя страна д-р Йоанис Сису обсъди смесването на образите на Св. Кирил Солунски и Св. Кирил Александрийски – тема за обсъждане на отделен симпозиум. За Симеон Книголюбец, за епископ Константин Преславски, за Йоан Екзарх и богатото наследство на Преславската книжовна школа говори проф. Аделина Деликари от Атинскияуниверситет.

Българското присъствие в авторитетния форум беше осезателно. Чл.-кор. Аксиния Джурова потвърди днешното послание на Моравската мисия. Според нея Преславската школа е създавана най-вече чрез личния избор на цар Симеон, а не за попълване на придворната библиотека със снижаване на високите критерии на класическите византийски първоизточници. Проф. Светлина Николова представи свое становище относно успешните и неуспешните резултати от Моравската мисия. Проф. Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ обсъди историческата ситуация при появата на кирилицата. Възникна дискусия: дали това е станало преди Преславския събор от 893 г. и провъзгласяването на старобългарския език като официален език за държавните институции и религиозното богослужение с възкачването на цар Симеон на престола. Малко вероятно е то да е станало при управлението на княз Владимир-Расате, който прави опит да възвърне старото езичество. А дълго време кирилицата се употребява наравно с глаголицата. За по-голяма точност някои предлагат тя да се нарича „СИМЕОНИЦА“.Доклади изнесоха и младитебългарски учени проф. Татяна Мострова, доц. Стефан Харков, д-р Лора Тасева, д-р Бойка Мирчева, д-р Аделина Ангушева-Тиханова, д-р Ростислава Станкова, д-р Диана Найденова, д-р Ангел Николов.

 БРОЙ 42/МАЙ 2014 Г. 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник