Времеброене

По стар и нов стил

Древните римляни пресметнали, че Земята прави една обиколка около Слънцето за 365 денонощия и 6 часа. За четири години се събира едно денонощие в повече и затова е бил въведен допълнителен ден за високосна година. Това става при управлението на император Юлий Цезар и календарът е наречен на негово име Юлиански. През ХVІ век астрономите изчислили по-точно времето, за което Земята прави пълен оборот около дневното светило. Според тях то е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. По този начин се появява разлика от 11 минути и 14 секунди, което с годините довежда до 10 денонощия разлика. Тогавашният папа Григорий ХІІІ се занимавал с астрономия и през 1582 г. с папска була въвежда ново летоброене, като към стария Юлиански календар се добавят натрупаните грешки: през ХVІ и ХVІІ век – 10 дни; през ХVІІ – 11; през ХІХ – 12; през ХХ век – 13 дни. Новият календар е наречен Григориански. Той е въведен в България на 31 март 1916 г.

Из Окръжно послание №3551 от Светия синод на Българската църква до епархийските архиереи относно прилагането на Закона за въвеждането на Григорианския календар:

1. Църквата при богослужението и при празнуването на всички празници Господни, Богородични и на Светиите продължава да си служи, както и досега, със стария стил.

2. Всички актове и книжа, свързани с извършване на Св. Тайнства и църковни обреди, носят двойна дата по новия и по стария стил.

Остава едно изключение: Гергьовден винаги е на 6 май.

Следователно понастоящем дните в светските календари са по новия стил – Григорианския, а дните в църковните календари – по стария стил, Юлианския.

София, 4 юли (21 юни) 1916 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г.