петък, 8 май 2020 г.

Дар от Атон
Чудотворната икона „Достойно есть“
остава в България за вечни времена

„Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.“
Според преданието тази песен прозвучава за пръв път в една килия, близо до столицата на Света гора Карея, посветена на Успение Богородично, когато монахът Гавриил по време на среднощно бдение приема непознат гост, който прибавя в края на празничния тропар думата „честнейшую“. Тогава той се обръща към брата си: „Отсега нататък така пейте всички православни християни!“. Може би това е бил самият Архангел Гавриил, който изсякъл горния надпис върху каменна плоча и това става преславно чудо, което стига до Цариград.
Чудотворната икона „Достойно есть“ е дело на зографа йеромонах Ефрем от манастира „Есфигмен“ и иконостасът към нея са изработени специално за българския народ от художника резбар Ивайло Елшишки. На 27 октомври 2012 г. светинята пристигна у нас, съпровождана от членове на Свещения Кинотис (правителството на монашеската република на Света гора), представители на манастирите „Зограф“, „Хилендар“, „Ватопед“, „Пантократор“, „Симонопетра“, „Св. Павел и Есфигмен“. В храма „Св. Александър Невски“ бе отслужен молебен и всенощно бдение пред десетки посрещачи от цялата страна. Високият дар идва за 100-годишнината на храма и рождения ден на Българския патриарх Максим.
Реликвата ще остане за поклонение в катедралата на София за вечни времена. Копия от иконата отпреди две десетилетия се съхраняват също в черквите на Добринище и софийското село Бухово, които са прочути с чудесата, ставали при молитвено общуване с нея.
„Достойно есть“ е любимото песнопение на Дякона Левски. Въз основа на документален запис на Згуро Згуровски от Широка лъка камерният състав „Йоан Кукузел Ангелогласния“ с художествен ръководител Таня Христова го възстанови, като го изпя за пръв път в Рилския манастир на 11 май 1976 г. в навечерието на 100-годишнината от Априлското въстание. Издадено бе съвместно с „Балкантон“ и в. „Антени“ на грамофонна плоча (ВХА 1988), в съчетание с новоиздирени разкази на очевидци, която бе разпространена нашироко у нас и в много страни.

 
"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

 БРОЙ 38/НОЕМВРИ 2012 Г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар