По-многоценно от златото

Райно Попович като строител на възрожденската просвета

Строителите на Българското възраждане са работили здравата да осъществят на дело програмата, заложена от Хилендареца Паисий с „История славянобългарска“. Неговият призив „Българино, знай своя род и език“ ги заставя да преодолеят всеобщото увлечение към богатата гръцка култура. Подобно на първобудителя Васил Априлов, който има своя роден език за четвърти по реда на всекидневната употреба, и Райно Попович – образован елинофил, свързва реформата в българската просвета преди всичко с вярност към българския език. Той е роден в Жеравна около 1773 г. в семейството на свещеника Сава Стоянов. Отначало учи при брат си Стоян Савов. Сетне продължава образованието си в Солун и на о-в Хиос при прочутия тогава елински учител Вениамин. А в Букурещ при Неофит Дукас овладява взаимоучителните таблици от системата на Бърт-Ланкастър и усъвършенства гръцкия език. Четиридесетгодишен се отдава трайно на учителското поприще: отначало в Котел и съседната Жеравна, в българското училище в Пловдив. Двадесет и две години се заседява в Карлово, където развива педагогическа и книжовна дейност. Обучаването на подрастващите в грамотност съчетава с възпитаването на общочовешки добродетели и борба с разпространените тогава суеверия и масовото невежество.

Голямо въздействие над юношеството оказва издадената от него книга „Христоития или благонравие“, „присовокупена“ с разни истории в полза не само на младите. Тя е посветена на Вълко Чалъкоглу, който изглежда е спомогнал за появата ѝ на бял свят. Отпечатана е в Кралската типография на Будапеща през 1837 г. и за втори път в Цариград през 1855 г. С помощта на пазарджишкия учител хаджи Найден Йованович – деен радетел на българското просвещение и книгопродавец по цялата българска земя, издава повторно през 1846 г. книгата „Краткое толкование на божествения храм“. Следва белградско издание на Езопови басни, преведени от самия него, осъществено отново с помощта на Татарпазарджичанина. Подготвя да издаде и романа „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо, преработен и приспособен към нуждите на времето от И. Кампе.

През школата на Райно Попович преминават на младини първостроителите на възрожденската ни култура като Петър Берон, Анастас Кипиловски, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев, братята Никола и Тодор Пулеви. Младият карловец Васил Иванов Кунчев е изпратен от неговия вуйчо хаджи Василий, който открил у своя племенник неговото ангелогласие, на ежеседмични уроци при Райно Попович – всепризнат майстор на църковното пеене, обучавал на псалмопеене юноши от цялата страна. Така той бил подготвен да продължи духовното си образование в Стара Загора. За да зазвучи след време по черкви, манастири и комитетски събрания онова „Достойно есть“, при което оставали прехласнати по местата си стари и млади и в което е вградено „Благонравието“ на Даскал Райно.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

 БРОЙ 38/НОЕМВРИ 2012 Г.