Коронация в Реймс

Векове наред френските крале при инаугурацията си полагат тържествено клетва над странствувала из Европа книга, писана на глаголица и кирилица от първичен южнославянски ръкопис (протограф)

РЕЙМСКО ЕВАНГЕЛИЕ, Сазаво-Емаузко евангелие – средновековен славянски пергаментен кодекс конволют (в едно книжно тяло), с размер 23,5 на 17,5 см, съхраняван в Градската библиотека на Реймс, Франция, сигнатура Мs 255. Ръкописът се състои от две части – кирилска и глаголическа. Кирилската част (от лист 1 до лист 16) е фрагмент от изборно евангелие (апракос), писано в края на ХІ век. Съдържа евангелски четения за периода от 1 ноември (Св. безсребреници Козма и Дамян) до 9 март (Св. 40 мъченици). Идентифицирана е за пръв път от вицеканцлера на руския цар Петър І, който през 1717 г. минава през Реймс, и оттогава паметникът е постоянен обект на научен интерес. Глаголическата част (от лист 1 до лист 31) е фрагмент, датиран от 1395 г.

Текстът е в две колони, по 20 реда на страница, с началки. Писмото е хърватска ъглеста глаголица. Фрагментът съдържа лекционарий – старозаветни и новозаветни четения за периода от 27 октомври до 9 март, с хърватски езикови белези. Езиковият анализ на кирилската част на ръкописа очертава като най-правдоподобно становището, че тя е преписана в Русия в края на ХІ в.от неизвестен южнославянски първоизточник. В нея са налице два (или три) езикови пласта. За точното място на нейното възникване засега не може да се каже нищо определено. Преобладават мненията, че тя е преписана в Сазавския манастир или в Русия (може би в Киев). Както фрагментът от евангелие апракос, така и глаголическият лекционарий притежават много архаични черти, което показва, че преписвачите и на кирилската, и на глаголическата част са ползвали по-стари протографи. Старобългарския произход на Реймското евангелие поддържат видните руски ученислависти от ХІХ в. А. В. Востоков и А. И. Соболевски. Напоследък ръкописът е проучван обстойно от унгарския славист Имре Тот.

Клетва пред Реймското евангелие полагат френските крале: Франсоа ІІ (1559), Шарл ІХ (1561), Анри ІІІ (1575), Анри ІV (1589), Луи ХІV (1654), Луи ХV (1722), Луи ХVІ (1775). Последният френски крал, положил клетва пред Реймското евангелие през 1825 г., е Шарл Х.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г.