С Бога в сърцето

Младият карловец Васил Иванов приема като дякон

небесното покровителство на Св. Игнатий Богоносец

Според традицията на Православната църква при замонашването си човек най-често избира за покровител някой голям светец, чието име съвпада с неговото собствено име, но не винаги.

На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Спас“ младият карловец Васил Иванов Кунчев – по внушение на майка си Гина и на вуйчо си хаджи Васил – поема пътя на Божи служител. От духовния си кръстник отец Кирил, изповедник на Рилския манастир, той определя като свой небесен закрилник Св. Игнатий Богоносец. В карловското килийно училище, сетне в свещеническото класно училище на Стара Загора и в новосъздадения курс за свещеници, той вече е узнал за този светец, пострадал за вярата от император Траян, който го подхвърля на озверели лъвове, за да бъде умъртвен заради непреклонността си. Имал е възможност да направи съпоставка и с подвига на Св. Игнатий Старозагорски – светогореца, убит от поробителя, и причислен към сонма на новомъчениците. През 1864 г., навръх Великден, ръкоположеният преди пет години за дякон захвърля расото и поема пътя на бунта, като за няколко години изгражда единствената за ХІХ столетие революционна организация от 200 комитета.

Той остава в паметта на българския народ с прозвището „Левски“ или „Лѣвский“, както се подписва в писмата си. Участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г. твърдят, че той е наречен по този начин заради своя „лъвски“ скок по време на военни гимнастически упражнения при сраженията с турския гарнизон край Варош капия, предизвиквайки истинско възхищение сред другарите си и у самия народен войвода Георги Раковски със своята храброст. Но дали при утвърждаването на това название не са вградени и християнският култ за Богоносеца, и примерът на старозагореца от Атон също? А могат да се открият и доста по-дълбоки основания за това. Лъвът е неизменен древен символ на властта – както на Изток, така и в Европа. Бащата на историята Херодот описва нападения на лъвове над камили в похода на персийския цар Ксеркс І западно от река Места: „Никой не е виждал лъвове в тази част на Европа, която е на юг от Нестус, нито по целия континент. Но цялата област между тях е пълна с лъвове“. Аристотел в своята „История на животните“ и Плиний Стари в своята „Естествена история“ също потвърждават съществуването на лъвове в споменатата област. И гръцкият историк от ІV в. пр. Хр. Ксенофонт съобщава за лъвове в Македония по онова време. В наши дни край река Луда Камчия са открити лъвски кости. Лъвове има върху каменна плоча от ХІ век, открита край Берое, върху печата на Второто българско царство, върху дрехата на севастократица Десислава от Боянската черква.

И върху печата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) – по личното указание на Левски лъвът е с корона на глава. Левcки сваля расото, но остава вярващ християнин и при най-трудните обстоятелства на непрестанното си скитане из Българско – „навсякъде гонен, всякъде приет“, проявявайки лъвско безстрашие и в „най-чистия път“. А под сянката на бесилото Апостола на българската свобода, приел приживе от народа сравнението с първите Христови ученици, се обръща към своя изповедник поп Тодор с думите: „Отче, поменувай ме в молитвите си като йеродякон Игнатий“.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.