Учените мъже на Търновград

X юбилеен международен симпозиум „Търновска книжовна школа“

Обичаше преди години проф. Куйо Куев да припомня посвоему реченото от Константин Костенечки – виден представител на Търновската книжовна школа, работил предимно в Сърбия: „Не ме е еня мене какво ще рече тоя или оня – важното е какво ще отсъдят учените мъже на Търново“. Авторитетът и влиянието на Търновската книжовна Европа върху духовността на православна Европа потвърждават категорично и най-видни съвременни слависти и българисти като акад. Дмитрий Лихачов, проф. Санте Грачиоти и мнозина други.

От 17 до 19 октомври 2013 г. за десети път на Света гора заседаваше международен симпозиум. В него взеха участие 80 учени от България, Русия, Гърция, Италия, Германия, Полша, Украйна, Румъния, Дания, Естония. Делегация от Новгородския държавен университет „Ярослав Мъдри“, водена от неговия ректор проф. Виктор Вебер, дойде с предложение за установяване на бъдещи делови връзки с университета на светогорците. Изнесени бяха общо 43 доклада и научни съобщения. Приветствие поднесе представител на Община Велико Търново. От името на дългогодишните българисти на чист български език поздрави присъстващите проф. Патрик Льокак от Университета „Труман“ в щата Мисури (САЩ) – отдавнашен близък приятел на търновци.

На кръгла маса бе обсъдено наследството на исихазма по случай 650-годишнината от Успението на преп. Теодосий Търновски. Посетена бе и Теодосиевата лавра в Килифаревския манастир.

В началото на пренията проф. Димитриос Гонис – на български език – подчерта, че Теодосий осъжда решително ереста на богомилството и адамитството, подражавайки на хамелеоните. Отец Марко Скарга от Университета във Венеция, Италия – също на български език – цитира единственото писмено позоваване на исихасткото средище: „когато бяхме в Парория“. Той изнесе нови данни за парорийски и кефаларски/килифаревски ръкописи, позовавайки се на изследвания на австрийския славист и българист проф. Хайнц Миклас – ръководител на Института по славянска философия във Виенския университет, и на италианския славист Алберто Алберти – автор на самостоятелна книга по темата.

Дългогодишното търсене на тайната духовна крепост в граничната област на Странджа и Сакар планина между България и Турция представи проф.д-р Драгомир Лалчев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, понастоящем преподавател по българистика в Университета на град Крайова, Румъния. Той е автор на изследователска книга, издадена през настоящата година, и е подготвил като продължение втора книга на същата тема. От свое име предложи Св. Теодосий да се именува с по-голяма точност Парорийски. Според него следи от средновековния исихазъм следва да се търсятнай-вече в Сливенския район.

Д-р Илие Евангелу от Солун говори за всеправославния дух на исихазма – неговите представители воюват заедно срещу църковните разколи, за уеднаквяване на богослужебните правила и религиозните обичаи, под влияние на прякото си общуване със Св. Григорий Синаит. Доц. д-р Зарко Ждраков от Националната академия по изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София представи доклад на тема „Визиите на вселенските събори в Търновската катедрална църква от 1442 г. и влиянието на Флорентинската уния“. В обсъжданията взе участие проф. д-р Константинос Нихоритис – преподавател по старобългарски и новобългарски език в Солунския университет „Македония“ ичлен на управителното тяло на Гръцката асоциация по славистика. Д-р Йоанис Сису – възпитаник на проф. Драган Джунич от Университета в Ниш, понастоящем уредник на музея по византинистика в град Костур, показа новооткрити стенописи и икони на Св. Седмочисленици от Албания и Гърция, вдъхновени от Охридския архиепископ Зосимас. Изследователи подготвят за издаване албум с 500 подобни паметници. Дискусията предизвика възможности за нова конференция. Представен беше нов брой на алманаха „Търновски писмена“, посветен на преп. Теодосий Търновски, който съдържа нов превод на новобългарски език от неговото житие – дело на Цариградския патриарх Калист, направен от проф. Иван Харалампиев.

Всеобща подкрепа получи идеята да се именува Килифарево като Кефаларево. Вероятността патриарх Евтимий след падането на Търново да е бил заточен именно в Парория предизвика възбуда сред присъстващите. Дейно участие в симпозиума взеха и български учени медиевисти. Проф. Анчо Калоянов от Велико Търново тълкува сведения от ХV, ХVІ и ХVІІ в. за възстановяването на Търновската патриаршия.

Проф. д-р Георги Минчев – ръководител на Института по славистика при Университета в град Лодз, Северна Полша, представи предстоящо издание на „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма в нов превод на полски език от Малгожата Сковронек и с негова встъпителна студия. Проф. д-р Веселин Панайотов – ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“ при Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, зарадва аудиторията с известие за откриването на търновската поетеса логотетица Зоя, вписана в Бориловия „Синодик“, чрез акростиховете

„това Зоя с песни изпя“

„Зоя сътвори бренно цвете“

„о Господи Зоя“.

Види се, не само мъже са творили на свещената Света гора! Проф. Христо Трендафилов припомни доказателства за същностна връзка между Преславската и Търновската книжовна школа. Според него и преславските патриарси са били също писатели и преводачи. Д-р Кирил Маринов от Лодз говори за своята нова книга „В клисурите на Хемус“, която скоро се очаква да види бял свят, като продължение на темата „Балканът в българската история“, разработвана преди години от Петър Мутафчиев и други медиевисти. Добре аргументирани доклади с резултати от нови проучвания изнесоха проф. Димитър Кенанов, проф. Мария Спасова, проф. Искра Христова-Шомова, Катя Дикова, Камен Димитров.

Константин Костенечки (ХV в.):„Буквите са стъпала от оная лествица, по която възлизаме към съвършенството.“

Акад. Дмитрий Лихачов: „За две десетилетия – от 1371 г., когато Евтимий се завръща в България, до падането на Търново през 1393 г. – Търновската книжовна школа е направила за славянската култура повече, отколкото в други случаи е направено за цели две столетия. По интензивността на своето влияние върху цялата източнославянска и южнославянска култура тези двадесетина години са наистина забележителни. Както свещта като средновековен символ припламва най-силно малко преди да угасне, така и светлината на Търново грее най-ярко преди нашествието на друговерците“.

Из слово при откриването на ІІІ симпозиум „Търновска книжовна школа“, октомври 1978 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г.