Почитта към рилския светец

Малко известни сведения

за духовната общност на балканските народи

Проф. Димитриос Гонис изследва книжовните връзки между славяните и гърците през Средновековието и Възраждането. Автор е на повече от 80 книги и статии. Чрез тях в Гърция за първи път са представени светците на Българската православна църква.

Св. Иван Рилски е първият български светец, представен с отделна книга в Гърция, издадена през 1996 г. В същото време за руски и сръбски светци на гръцки език са отпечатани десетки книги. Редом с тях тя се превръща и в учебник за богословите в университета.

Почитта към рилския пустиножител започва през ХIХ век. През 1819 г. той е включен в сборник с жития на светци (синаксар), съставен от Св. Никодим Светогорец. През 1895 г. същият е включен във „Великия синаксар“ ( сборник с жития на светци) на Константин Дукакис. Същото става и с „Великия синаксарник“ на Виктор Матеус по-късно, а в наши дни – в сборник на архимандрит Николай Протопапас.В школата на о-в Халки йеромонах Дамаскин Рилски превежда „Житието на Св. Иван Рилски“ от изданието на Неофит Рилски, осъществено през 1836 г. в Белград. Три служби са посветени на Св. Иван Рилски. Първата служба е смесена – гръцка и славянска. Създадена е от митрополит Константин Типалдос-Яковатос, който е бил директор на школата на о-в Халки от 1844 до 1864 г. Той е имал слабост към славянския език и поканва Неофит Рилски да чете лекции в школата. Там е било традиция да се води съвместна литургия – от едната страна на църквата пее хор на гръцки език, а от другата – хор пее на славянски език. Тази служба е съхранена в родината на Яковатос – о-в Кефалония в Йонийско море, където се премества да живее, след като е принуден да напусне школата. Очевидно е взел със себе си архивите.

Втората служба е написана през 1860 г. в манастира Ватопед на Атон, където е бил бившият одрински митрополит Григорий Византиец. Той също е имал голяма слабост спрямо Св. Иван Рилски. По-рано той е бил митрополит на Тивериупол (Струмица) и оттам изглежда познава българската православна традиция. Трябва да се подчертае, че тази служба се създава след събитията във Вселенската патриаршия през 1860 г. Автор на службата е монахът Яков Неаскитски.

Третата служба е написана от Александър Мореатидис през 1917 г., по време на Първата световна война. В нея се подчертава българският произход на Св. Иван Рилски, докато в службата на Неаскитски се споменава само планината Рила. В синаксарника на Дукакис е предадено величание за всички светци, които се почитат по православния календар на 19 октомври. От своя страна Матеус включва в синаксарника си един тропар за Св. Иван Рилски, написан от йеромонах Герасим Микрагонянид.

Проф. Гонис въвежда в научно обръщение неизвестни материали от архива на о-в Кефалония. Той приканва български изследователи да го посетят, понеже е напълно достъпен и предлага поле за плодотворни изследвания.

А къде в съвременността може да се чуе на живо величание за Св. Иван Рилски в Гърция? Може да се чуе величание за Св. Иван Рилски в манастира Кехровуни на о-в Тинос, на Цикладите. Това е най-голямото място за поклонение в Гърция, посещавано от хора от целия свят. Там се съхранява дясната ръка на рилския светец. Всяка година на 19 октомври има бдение, посветено нему.

Проф. Гонис е роден в същинска Гърция, далеч от границите с България. Не е обременен от исторически вражди и предразсъдъци. Смее да твърди, че е сравнително най-обективен в представянето на вековните връзки между българската и гръцката църква. Подготвил е книга със съчиненията на Иван Селимински в техния гръцки текст, които се съхраняват в Народната библиотека на Атина. Тя включва пространна студия за неговото творчество и подробен коментар на публикуваните съчинения.

Атинският професор признава, че е привлечен от делото на пътуващите проповедници, наричани таксидиоти– черноработниците на духовното поприще, без които словото Божие и животът на балканските църкви и манастири са невъзможни.

 БРОЙ 52/НОЕМВРИ 2017 Г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник   

Учените мъже на Търновград

X юбилеен международен симпозиум „Търновска книжовна школа“

Обичаше преди години проф. Куйо Куев да припомня посвоему реченото от Константин Костенечки – виден представител на Търновската книжовна школа, работил предимно в Сърбия: „Не ме е еня мене какво ще рече тоя или оня – важното е какво ще отсъдят учените мъже на Търново“. Авторитетът и влиянието на Търновската книжовна Европа върху духовността на православна Европа потвърждават категорично и най-видни съвременни слависти и българисти като акад. Дмитрий Лихачов, проф. Санте Грачиоти и мнозина други.

От 17 до 19 октомври 2013 г. за десети път на Света гора заседаваше международен симпозиум. В него взеха участие 80 учени от България, Русия, Гърция, Италия, Германия, Полша, Украйна, Румъния, Дания, Естония. Делегация от Новгородския държавен университет „Ярослав Мъдри“, водена от неговия ректор проф. Виктор Вебер, дойде с предложение за установяване на бъдещи делови връзки с университета на светогорците. Изнесени бяха общо 43 доклада и научни съобщения. Приветствие поднесе представител на Община Велико Търново. От името на дългогодишните българисти на чист български език поздрави присъстващите проф. Патрик Льокак от Университета „Труман“ в щата Мисури (САЩ) – отдавнашен близък приятел на търновци.

На кръгла маса бе обсъдено наследството на исихазма по случай 650-годишнината от Успението на преп. Теодосий Търновски. Посетена бе и Теодосиевата лавра в Килифаревския манастир.

В началото на пренията проф. Димитриос Гонис – на български език – подчерта, че Теодосий осъжда решително ереста на богомилството и адамитството, подражавайки на хамелеоните. Отец Марко Скарга от Университета във Венеция, Италия – също на български език – цитира единственото писмено позоваване на исихасткото средище: „когато бяхме в Парория“. Той изнесе нови данни за парорийски и кефаларски/килифаревски ръкописи, позовавайки се на изследвания на австрийския славист и българист проф. Хайнц Миклас – ръководител на Института по славянска философия във Виенския университет, и на италианския славист Алберто Алберти – автор на самостоятелна книга по темата.

Дългогодишното търсене на тайната духовна крепост в граничната област на Странджа и Сакар планина между България и Турция представи проф.д-р Драгомир Лалчев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, понастоящем преподавател по българистика в Университета на град Крайова, Румъния. Той е автор на изследователска книга, издадена през настоящата година, и е подготвил като продължение втора книга на същата тема. От свое име предложи Св. Теодосий да се именува с по-голяма точност Парорийски. Според него следи от средновековния исихазъм следва да се търсятнай-вече в Сливенския район.

Д-р Илие Евангелу от Солун говори за всеправославния дух на исихазма – неговите представители воюват заедно срещу църковните разколи, за уеднаквяване на богослужебните правила и религиозните обичаи, под влияние на прякото си общуване със Св. Григорий Синаит. Доц. д-р Зарко Ждраков от Националната академия по изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София представи доклад на тема „Визиите на вселенските събори в Търновската катедрална църква от 1442 г. и влиянието на Флорентинската уния“. В обсъжданията взе участие проф. д-р Константинос Нихоритис – преподавател по старобългарски и новобългарски език в Солунския университет „Македония“ ичлен на управителното тяло на Гръцката асоциация по славистика. Д-р Йоанис Сису – възпитаник на проф. Драган Джунич от Университета в Ниш, понастоящем уредник на музея по византинистика в град Костур, показа новооткрити стенописи и икони на Св. Седмочисленици от Албания и Гърция, вдъхновени от Охридския архиепископ Зосимас. Изследователи подготвят за издаване албум с 500 подобни паметници. Дискусията предизвика възможности за нова конференция. Представен беше нов брой на алманаха „Търновски писмена“, посветен на преп. Теодосий Търновски, който съдържа нов превод на новобългарски език от неговото житие – дело на Цариградския патриарх Калист, направен от проф. Иван Харалампиев.

Всеобща подкрепа получи идеята да се именува Килифарево като Кефаларево. Вероятността патриарх Евтимий след падането на Търново да е бил заточен именно в Парория предизвика възбуда сред присъстващите. Дейно участие в симпозиума взеха и български учени медиевисти. Проф. Анчо Калоянов от Велико Търново тълкува сведения от ХV, ХVІ и ХVІІ в. за възстановяването на Търновската патриаршия.

Проф. д-р Георги Минчев – ръководител на Института по славистика при Университета в град Лодз, Северна Полша, представи предстоящо издание на „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма в нов превод на полски език от Малгожата Сковронек и с негова встъпителна студия. Проф. д-р Веселин Панайотов – ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“ при Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, зарадва аудиторията с известие за откриването на търновската поетеса логотетица Зоя, вписана в Бориловия „Синодик“, чрез акростиховете

„това Зоя с песни изпя“

„Зоя сътвори бренно цвете“

„о Господи Зоя“.

Види се, не само мъже са творили на свещената Света гора! Проф. Христо Трендафилов припомни доказателства за същностна връзка между Преславската и Търновската книжовна школа. Според него и преславските патриарси са били също писатели и преводачи. Д-р Кирил Маринов от Лодз говори за своята нова книга „В клисурите на Хемус“, която скоро се очаква да види бял свят, като продължение на темата „Балканът в българската история“, разработвана преди години от Петър Мутафчиев и други медиевисти. Добре аргументирани доклади с резултати от нови проучвания изнесоха проф. Димитър Кенанов, проф. Мария Спасова, проф. Искра Христова-Шомова, Катя Дикова, Камен Димитров.

Константин Костенечки (ХV в.):„Буквите са стъпала от оная лествица, по която възлизаме към съвършенството.“

Акад. Дмитрий Лихачов: „За две десетилетия – от 1371 г., когато Евтимий се завръща в България, до падането на Търново през 1393 г. – Търновската книжовна школа е направила за славянската култура повече, отколкото в други случаи е направено за цели две столетия. По интензивността на своето влияние върху цялата източнославянска и южнославянска култура тези двадесетина години са наистина забележителни. Както свещта като средновековен символ припламва най-силно малко преди да угасне, така и светлината на Търново грее най-ярко преди нашествието на друговерците“.

Из слово при откриването на ІІІ симпозиум „Търновска книжовна школа“, октомври 1978 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник
БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г.