В началото бе Преслав

     Международен симпозиум

„Делото на Св. Св. Кирил и Методий и българският Златен век“, посветен на 1150 г. от Моравската мисия и 1120 г. от Преславския събор.

Участваха 63 учени от България, Русия, Полша и Словения.

Велики Преслав, 1 –3 ноември 2013 г.

Симпозиумът бе организиран от Община Велики Преслав и Института по литература при Българската академия на науките. При откриването приветствия поднесоха кметът на Велики Преслав Александър Горчев, доц. Румяна Тодорова – заместник-ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, от името на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, от Полската и Словенската академия на науките и от Русенската митрополия. Денят на народните будители – 1 ноември, и руините от скрипториите на Втората българска столица, откъдето славянската азбука тръгва по света, бяха точното време и точното място за заключителното събитие в годишнината от Моравската мисия, включена в Календара на ЮНЕСКО по предложение на седем страни, между които и България. То бе зачетено с участието на президента Росен Плевнелиев, под чиято егида протече тази годишнина у нас. Той произнесе кратко слово пред участниците в заключителното заседание.

Научната програма включваше първи съобщения за нови открития. Проф. д-р ВеселинПанайотов – ръководител на Научния център „Преславска книжовна школа“, направи обзор на постиженията в областта на славянската химнография. Той добави нови имена към известните досега писатели от Златния век на българската книжнина:

Боян, Сисиний, Леон, Сава, Еразъм, Леви, Наум, Стоян, Ной, Исай и една жена – Ева.

Те ще бъдат вписани в подготвяно електронно издание под заглавие „Himnographia incognita“.

Д-р Ценка Досева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разгледа лексиката на ранната славянска химнография. Проф. д-р Анна-Мария Тотоманова – ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика при Свети-Климентовия университет, представи едно значимо откритие в областта на старобългаристиката, оценено по достойнство у нас и в чужбина – „Хронографията на Африкан“. Проф. Анисава Милтенова – ръководител на Отдела за стара българска литература при Института по литература към БАН, оцени химнографията като единствено по рода си майсторство за интертекстуалност и базов принцип на културната политика, която изравнява българската култура от Х в. с културата на останалата част от Европа.

Д-р Ванда Бабич от Университета в Любляна, Словения, разказа за превода от старобългарски език на творби от Преславската школа, направен с участие на студенти по съвместен проект между Института по литература при БАН и Словенската академия на науките като подготовка на антология от подобни преводи.Тя е превела на словенски език Копитаровия препис на Супрасълския сборник от ХІ в. по изданието на Франц Миклошич.

Младата преподавателка от Университета на Санкт Петербург, Русия, проф. д-р Олга Сапожникова зарадва присъстващите със своето изследване върху руския книжовник от средата на ХVІІ в. Сергий Шелонин. Той е проучвал навремето обстойно „Богословието“ на Йоан Дамаскин, преведено на старобългарски от видния преславски книжовник Йоан Екзарх Български под заглавие „Небеса“, ала подготвеното от него издание е осуетено от патриарх Никон – прочутия преследвач на българщината, и влиза в научно обращение понастоящем чрез книгата, издадена през 2010 г. Заради нея авторката е удостоена с Макариевска награда от Руската православна църква. Същата тема разработва в току-що отпечатаната нейна книга и доц. д-р Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН. По своя характер старобългаристиката е поприще за дейно международно общуване поради разпръснатите в разни книгохранилища източници.

Симеоновия „Златоструй“ проучва в ново изследване и д-р Явор Милтенов от Института по литература при БАН. Изводите от дългогодишни проучвания върху непреходното дело на цар Симеон Велики сподели проф. д-р Христо Трендафилов от Шуменския университет, който издаде в свой превод и коментар пространна антология под заглавие „Измарагд“. Крупно събитие за съвременната славистика представлява новото издание на „Учително евангелие“ от Константин Преславски в превод на немски език, подготвено от проф. д-р Мария Тихова от Шуменския университет и осъществено от известния германски издател Екхарт Вайер в Мюнхен.

Радостна изненада на симпозиума извън официалната програма поднесе на български език в своето приветствие Негово превъзходителство посланикът на Монголия в България проф. Лхамсурен Дугержав. Той съобщи, че идната пролет в столицата Улан Батор ще бъде открит нов паметник на братята Кирил и Методий – кирилицата отдавна е официална азбука в източната страна и е останала отдавна непроменена.

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

БРОЙ 41/ДЕКЕМВРИ 2013 Г.