ОРЪДИЕТО
НА
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
Или
едно свидетелство за делото
на
Кирила и Методия
Александър
Теодоров - Балан
Основателят
на едно самостойно немско царство Лудвиг Немец, син на Лудвига Благочестиви,
царува от 843 до 876 година. В царството му влизаше Бавария на запад
и земи към средни Дунав на изток. В това време и в тия земи той има
по-силни или по-слаби досегания с българския цар Борис и с моравско-панонското
дело на Кирила и Методий. Борис воюва в 853 година като съюзник на
Ростислава, княз Моравски, против Лудвига; а в 862 г. помага Лудвигу
против сина му Карломан, съюзен с Ростислава.
Година-две по-късно се явяват в Моравия на позив Ростиславовов учители на вяра,
по словенска реч от български вид, братята солунци Константин и Методи.
Заверно те си водят и ученици помощници. Техните преводи на свещени
книги по език тъй свой и достъпен на простия народ; тяхната църковна
служба с молитви, пения и проповеди на същия тоз език са били нещо нечувано
и невиждано дотогава, както в Моравската държава, така и изобщо
в западните европейски земи. Там се знаеше правото само на латинския
език в службата Богу и в текста на божественото слово. Това право
го поддържаше строго римската католишка църква. Духовниците,
послушни на тая църква, ако и от различни народности, четяха и служеха
по един език, латински. Само за разяснения и тълкувания извънслужебни
те прибягваха към услугите на собствения език на своето паство.
Разбира се, от това великата почуда, която е произвело
у тях делото на Константина, после Кирил, на Методия и на учениците
им с народния език в Свещеното писание и в църковната служба. А освен
почудата това дело произведе у латинското духовенство и вражда
завис, и боязън, и вражда; защото то заплашваше да измести и накърни
и лични, и управни, и политически интереси. Затуй и местни църковни
служители, и римският католишки престол, и държавни владетели биват
постепенно докарани до такива отношения словенското верно и църковно
слово, спрямо неговите виновници и следовници, че след смъртта на
Методия в 885 г., който преживя Кирил со 17 години, тяхното словенско
дело трябваше да рухне и да изчезне, за да се въдвори пак предишното
латинско. В личните злочестини на Методия са немалко замесени
Карломан, синът Лудвигов, и Светопълк, приемник Ростиславов.
Как се е чувствала националната страна на Кирило-Методиевското
дело, значението на простонародната реч за общата просвета, разбираме
от един съвременен на делото немски паметник. То е една старофранска
месиада, списана от рейнскофранкския монах Отфрид в манастира
Вайсенбургски в Елзас. Отфрид бил доверен почитател на Лудвига
Немец. Кога именно е списал своя епос опитва се да определи Едвард
Шрьодер в списание за немска стара история и книжнина през 1914 година.
Шрьодер намира в текста на Отфридова спис 4 стиха, които загатват
за дейността на Кирила и Методия. Ако са тия стихове важни за Шрьодера
за една цел, нам те свидетелствуват за нещо съвсем друго; свидетелстват,
че с езика на българските славяни се основа от солунците Кирил Константин
и Методи оръдие за култура, каквото още нямаха преди днес западни
европейски народи.
Четирите Отфридови стиха гласят /по превода им в
Чешко историческо списание, бр. ХХІ от 1915 г./ така:
“Днес не един мъж прави опит да пише по свой език и бърза
да въздигне народа си; защо да странят от това само франците, та да
не почнат по франкски да възгласят словата Божия?”
Нека
прочее тачиме и вардиме оръдието на българската култура – българската народна реч за
книжнина – завещано нам от Кирила и Методия!
София, 11 май 1921 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар