Те­зи бла­го­чес­ти­ви кни­ги,

на­зо­ва­ни Ата­на­сии,

пре­ве­де по по­ве­ля на на­шия княз бъл­гар­с­ки

Си­ме­о­на

от гръц­ки на сла­вян­с­ки език

епис­коп Кон­с­тан­тин,

уче­ник на Ме­то­дия,  ар­хи­е­пис­ко­па Мо­рав­с­ки,

в го­ди­на­та от на­ча­ло­то на све­та 6414 (907), ин­дикт 10,

а ги на­пи­са по по­ве­ля на съ­щия княз

Ту­дор чер­но­ри­зец Док­сов

на ус­ти­е­то на Ти­ча

в го­ди­на­та 6415 (907), ин­дикт 14,

где­то е съг­ра­де­на све­та­та Злат­на но­ва чер­к­ва

от съ­щия княз.

В съ­ща­та го­ди­на на вто­рия ден от ме­сец май,

в съ­бо­та ве­чер,

по­чи­на ра­бът Бо­жий — ба­ща­та на то­зи княз —

вели­ки­ят, поч­те­ни­ят и бла­го­вер­ни­ят наш гос­по­дар,

княз бъл­гар­с­ки, име­ну­ван

Бо­рис,

а хрис­ти­ян­с­ко­то му име е Ми­ха­ил,

кой­то жи­вя в бла­го­ве­рие и доб­ро из­по­ве­да­ние

на Гос­по­да наш Иису­са Хрис­та.

То­зи Бо­рис пок­ръс­ти бъл­га­ри­те

в го­ди­на­та етхь бех­ти (864).

В и­ме­то на От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха.

Амин.

Приписка към „Слова против арианите“

от Атанасий Александрийски (IX в.)