КАК СА ОТКРИТИ МОЩИТЕ
НА СВ. КИРИЛ

Мон­сен­ьор Ле­о­нард Бойл,

пре­фект на Ва­ти­кан­ска­та апос­то­ли­чес­ка биб­ли­о­те­ка

   Аз оти­дох в Рим в на­ча­ло­то на фев­ру­а­ри 1955 година. Две сед­ми­ци по-къс­но ви­дях за пър­ви път пред­ста­ви­те­ли на бъл­гар­ска­та на­ция, ко­и­то бя­ха дош­ли в ба­зи­ли­ка­та „Св. Кли­мен­т“, за да по­че­тат па­мет­та на Св. Ки­рил.

(В ка­лен­да­ра е от­бе­ля­зан де­нят на не­го­ва­та кон­чи­на – 14 фев­ру­а­ри 869 г. Бел.авт.)

По оно­ва вре­ме не зна­ех съв­сем ни­що за ба­зи­ли­ка­та, за ней­на­та крип­та и за бъл­га­ри­те. Имам уни­вер­си­тет­ско об­ра­зо­ва­ние по ис­то­рия и се за­ех да из­дир­вам из раз­лич­ни ар­хи­ви ма­те­ри­а­ли за ис­то­ри­я­та на ба­зи­ли­ка­та.

Открих в Дър­жав­ния ар­хив док­лад на един ад­во­кат от 1798 г. По същото вре­ме Рим е оку­пи­ран от фран­цу­зи­те по вре­ме на т.нар. Пър­ва римска ре­пуб­ли­ка. Ирлан­дски­те мо­на­си, ко­и­то са ид­ва­ли в ба­зи­ли­ка­та – как­то про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят там и до днес – са из­го­не­ни от нея, ка­то остава са­мо един-един­ствен мо­нах. Фран­цу­зи­те ис­кат да от­не­сат всич­ки ре­лик­ви със се­бе си и да пос­тро­ят вър­ху раз­ва­ли­ни­те на цър­ква­та път към цър­ква­та „Сан Джо­ва­ни ди Лу­те­ра­но“. Не ус­пя­ват да сто­рят то­ва, оба­че поч­ват да из­на­сят ре­лик­ви от цър­ква­та. До­ку­мен­тът, кой­то аз от­крих в архи­ва, всъщ­ност за­ся­га­ше съд­ба­та на мо­щи­те на Св. Ки­рил.

През оне­зи го­ди­ни сла­вя­ни от Се­вер­на Аме­ри­ка (по-точ­но от ща­та Инди­а­на)  ис­ка­ха да нап­ра­вят про­уч­ва­не на ба­зи­ли­ка­та по по­вод предстояща го­диш­ни­на на Св. Ки­рил. Те пред­ло­жи­ха да нап­ра­вят археологи­чес­ки раз­коп­ки на не­го­вия гроб и бя­ха съб­ра­ли дос­та сред­ства за осъ­щес­твя­ва­не­то на сво­е­то на­ме­ре­ние. Аз им от­го­во­рих:„Ня­ма сми­съл да пра­ви­те те­зи раз­коп­ки – ос­тан­ки­те на Св. Ки­рил не са там.“ Бях то­га­ва по-млад, имах си­лен дух и ус­пях да ги убе­дя. Те за­я­ви­ха: „То­га­ва Вие сам из­вър­ше­те не­об­хо­ди­ми­те про­уч­ва­ния.“

След ка­то имах под ръ­ка спо­ме­на­тия до­ку­мент, един ден аз ви­дях в няка­къв ма­га­зин не­из­вес­тна ли­тог­ра­фия на ба­зи­ли­ка­та „Св. Кли­мен­т“. Заку­пих то­ва изоб­ра­же­ние. Ока­за се, че вър­ху не­го има име­то на ня­кой си Ло­рен­цо Анти­чи Ма­тей, за ко­го­то до­то­га­ва не зна­ех ни­що. Узнах по-късно, че то­ва е един от хо­ра­та, ко­и­то са спа­си­ли ба­зи­ли­ка­та от унищожава­не и че той е свър­зан с цър­ква­та „Сан Джо­ва­ни ди Лу­те­ра­но“. Оти­дох в ар­хи­ва­та на та­зи цър­ква и там на­ме­рих док­ла­да на Ло­рен­цо Матей по по­вод прех­вър­ля­не­то на мо­щи­те от ба­зи­ли­ка­та. Най-важ­но­то бе: спо­ме­на­ти­ят Ло­рен­цо Ма­тей пот­вър­жда­ва­ше със си­гур­ност, че сам той е по­мес­тил мо­щи­те на Св. Ки­рил в цър­ква­та „Сан Джо­ва­ни“. Но в са­ма­та цър­ква ня­ма­ше ни­как­ва сле­да от тях. То­га­ва се свър­зах със се­мей­ство­то на Анти­чи Ма­тей. Открих нас­лед­ни­ци на та­зи из­вес­тна арис­ток­ра­ти­чес­ка фами­лия. На 21 юли 1963 г. те ми раз­ре­ши­ха да раз­гле­дам тях­на­та ар­хи­ва.

Аз сто­рих то­ва, но не от­крих ни­как­ви све­де­ния, ко­и­то да ме заинтересу­ват. Сет­не от лю­бо­пит­ство вля­зох да раз­гле­дам се­мей­ния параклис. В не­го се съх­ра­ня­ва­ха вся­как­ви ре­лик­ви. Вър­ху ед­на ку­тия съзрях над­пис на ла­тин­ски „Мо­щи­те на Св. Ки­рил“. Ку­ти­я­та бе за­пе­ча­та­на лич­но от са­мия Ло­рен­цо.

Сла­вя­ни­те в Рим бя­ха сил­но раз­въл­ну­ва­ни от мо­е­то от­кри­тие. По също­то вре­ме в Зал­цбург за­се­да­ва­ше кон­грес на сла­вис­ти­те. Там аз съобщих офи­ци­ал­но за сво­е­то от­кри­тие. 

Шест ме­се­ца след то­ва арис­ток­ра­ти­чес­ка­та рим­ска фа­ми­лия по­да­ри мощи­те на Св. Ки­рил на Па­па Па­вел VI и те бя­ха тър­жес­тве­но пог­ре­ба­ни под ол­та­ра на Св. Ки­рил в ба­зи­ли­ка­та „Сан Клементе”.

През ля­то­то на 1974 г. аз се вър­нах от То­рон­то в Рим. Един ден в църква­та прис­тиг­на­ха гру­па хо­ра, ко­и­то но­се­ха със се­бе си ня­как­во сандъче. Всъщ­ност те­зи хо­ра но­се­ха на час­ти ед­на мо­зай­ка, из­ра­бо­те­на в Со­фий­ския уни­вер­си­тет. Те под­гот­вя­ха по­се­ще­ние на бъл­гар­ския държавен глава. Бях на­то­ва­рен да сле­дя за пос­та­вя­не­то на мо­зай­ка­та вър­ху сте­на­та сре­щу гро­ба на Св. Ки­рил. Кул­тур­ни­ят ата­ше при бъл­гар­ско­то по­сол­ство ми по­ма­га­ше.

Бе­ше чет­вър­тък и в по­лу­нощ ние ус­пях­ме да за­вър­шим мон­та­жа на мо­зай­ка­та. Ра­бот­ни­ци­те за­пя­ха ня­как­ва пе­сен. Аз за­пи­тах ата­ше­то как­во пе­ят те. Той ми от­вър­на: „ Пе­ят хим­на на Ки­рил и Ме­то­дий!…“