неделя, 9 април 2017 г.

РО­ЖЕ БЕР­НАР
почетен доктор
на Софийския университет
„Св. Климент Охридски“


Ед­на мла­­да дър­­­жа­­ва, прив­­­ляк­­­ла вни­­ма­­ни­­е­­то на сред­­­но­­ве­­ков­­­ния свят с во­­ен­­­ни­­те си по­­бе­­ди, пос­­­тъ­­пи бла­­го­­род­­­но и мъд­­­ро, ка­­то при­­ю­­ти про­­го­­не­­ни­­те уче­­ни­­ци на Ки­­рил и Ме­­то­­дий, по­­ве­­че­­то от ко­­и­­то всъщ­­­ност бя­­ха ней­­ни че­­да.
Та­­зи дър­­­жа­­ва съх­­­ра­­ни и под­­­к­лаж­­­да­­ше пла­­мъ­­ка, кой­­то два­­ма­­та бра­­тя бя­­ха за­­па­­ли­­ли, за да пре­­да­­де по-къс­­­но то­­зи пла­­мък на ос­­­та­­на­­ли­­те сла­­вян­­­с­ки на­­ро­­ди и на бъ­­де­­щи­­те по­­ко­­ле­­ния. Та­­зи дър­­­жа­­ва бе­­ше Бъл­­­га­­рия. По­­ра­­ди бла­­го­­род­­­но­­то си по­­ве­­де­­ние и зна­­чи­­мос­­т­та на нас­­­лед­­­с­т­во­­то, ко­­е­­то тя спа­­си, Бъл­­­га­­рия си спе­­че­­ли не­­у­­вях­­­ва­­ща­­та бла­­го­­дар­­­ност на ос­­­та­­на­­ли­­те сла­­вян­­­с­ки на­­ро­­ди и ува­­же­­ни­­е­­то на це­­лия ци­­ви­­ли­­зо­­ван свят.
***
Бъл­­­га­­рия, спа­­ся­­вай­­ки де­­ло­­то на Ки­­рил и Ме­­то­­дий, е зас­­­лу­­жи­­ла приз­­­на­­тел­­­нос­­т­та и ува­­же­­ни­­е­­то не са­­мо на дру­­ги­­те сла­­вян­­­с­ки на­­ро­­ди, но и на дру­­ги на­­ро­­ди по све­­та, и то­­ва ще бъ­­де та­­ка, до­­ка­­то чо­­ве­­чес­­­т­во­­то вла­­га ис­­­тин­­­с­ко съ­­дър­­­жа­­ние в ду­­ми­­те нап­­­ре­­дък, кул­­­ту­­ра и чо­­веч­­­ност.
***
сТА­­­РО­­­БЪЛ­­­ГАР­­­С­­­КИ Е НАЗ­­­ВА­­­НИ­­­Е­­­ТО, ДА­­­ДЕ­­­НО НА ЕЗИ­­­КА, НА КОЙ­­­ТО ОТ ix ДО XII ВЕК СЕ СЪЗ­­­ДА­­­ВА ЕД­­­НА ИЗ­­­К­­­ЛЮ­­­ЧИ­­­ТЕЛ­­­НО БО­­­ГА­­­ТА ЛИ­­­ТЕ­­­РА­­­ТУ­­­РА. ТЯ ВКЛЮЧ­­­ВА ГЛАВ­­­НО ПРЕ­­­ВО­­­ДИ И АДАП­­­ТА­­­ЦИИ НА ГРЪЦ­­­КА­­­ТА И ХРИС­­­ТИ­­­ЯН­­­С­­­КА­­­ТА ЛИ­­­ТЕ­­­РА­­­ТУ­­­РА. ТА­­­КА СТА­­­РО­­­БЪЛ­­­ГАР­­­С­­­КИ­­­ЯТ ЕЗИК СЕ ЯВЯ­­­ВА НАЙ-СТА­­­РА­­­ТА ФОР­­­МА, ЧРЕЗ КО­­­Я­­­ТО НИ Е ПОЗ­­­НАТ СЛА­­­ВЯН­­­С­­­КИ­­­ЯТ ЕЗИК. ПО­­­НЯ­­­КО­­­ГА ТОЙ Е НА­­­РИ­­­ЧАН „СТА­­­РОС­­­ЛА­­­ВяН­­­С­­­КИ“, за да се под­­­чер­­­тае уни­­­вер­­­сал­­­ния ха­­­рак­­­тер на то­­­зи език, КОЙ­­ТО СТА­­ВА ОБЩ ЦЪР­­­КО­­ВЕН ЕЗИК НА ВСИЧ­­­КИ ПРА­­ВОС­­­ЛАВ­­­НИ СЛА­­ВЯ­­НИ И Е НА­­РИ­­ЧАН „ЛА­­ТИН­­С­­­КИ ЗА СЛА­­ВЯ­­НИ­­ТЕ“.
То­зи език на­д­жи­вя всич­ки­те опи­ти на чуж­ди на­шес­т­ве­ни­ци за пре­то­пя­ва­не бла­го­да­ре­ние на твър­дост­та на бъл­гар­с­кия на­род, на не­го­во­то же­ла­ние да съх­ра­ни всич­ко, ко­е­то е бъл­гар­с­ко, ко­е­то чес­то е би­ло зас­т­ра­ша­ва­но, но ни­ко­га не би­ло по­ко­ря­ва­но.
Бъл­га­рия изиг­ра ре­ща­ва­ща роля за съд­ба­та на ки­ри­ло-ме­то­ди­е­во­то де­ло, но не по-мал­ко важ­на е ро­ля­та, ко­я­то изиг­ра де­ло­то на два­ма­та бра­тя за съд­ба­та на са­ма­та бъл­га­рия.
***
и в на­ши дни де­ло­то на ки­рил и ме­то­дий, за­поч­на­то пре­ди 11 ве­ка, е ед­на от най-гран­ди­оз­ни­те кул­ту­рни епо­пеи, ко­и­то чо­ве­чес­т­во­то пом­ни.






Няма коментари:

Публикуване на коментар