БЪЛГАРСКА СЛЕДА В РЕЙМС
Повече
от три века френските крале при коронясването си полагат клетва над
книга със свещен текст, която има българско потекло. Днес тя се съхранява
в библиотеката на град Реймс, северно от Париж, и е известна в науката
като „Реймско евангелие“.
Книгата
е написана върху пергамент и има две части. Първата е кирилска (16
листа) и съдържа евангелски четива
за празничните дни според православния ритуал. Втората част е писана
на хърватска глаголица в манастира Емаус край Прага през ХIV в. Тя съдържа
евангелски четива, апостолски послания и откъси от старозаветни
книги според католишкия календар. И двете части са написани на старобългарски
език като в езика на втората се срещат чехо-моравизми и хърватизми.
Постскриптумът на паметника е написан с глаголица на старочешки
език. Той дава представа за необикновената съдба на ръкописа. Неговият
път минава през Константинопол и Чешко, за да попадне в Реймската катедрала
„Св. Богородица“ като дар — свидетел
на променливите взаимоотношения между Западната и Източната църква.
Старинният
пергаментов ръкопис с тайнствени слова, подвързан с червена кожа и
украсен с диаманти, златни орнаменти и сребърни застежки придобива
особена роля при коронацията на френските крале. Едва след като се
закълне в него да зачита правата на светските и духовните първенци
и да бъде справедлив към народа новооглашеният властник встъпва в
ролята си. Клетва пред Реймското евангелие полага Франсоа II през
1559 г., през 1561 г. — Шарл IХ, през 1575 г. — Анри III, през 1589 г. — Анри
IV, през 1654 г. — Луи ХIV, през 1722 г. — Луи ХV, през 1775 г. — Луи ХVI. Последен
френски крал, положил клетва пред Реймското евангелие, е Шарл Х през
1825 година.
Руският
цар Петър I чете кирилския текст в Реймс през 1717 г. По време на Френската
революция знаменитият текст ръкопис изчезва. Тогава скъпоценната
му украса е разграбена. След време откриват книгата в подземията
на катедралата. От 1792 г. тя се съхранява в градската библиотека.
Два века поред учени от различни страни изследват Реймското
евангелие. Те установяват със сигурност, че то представлява руски
писмен паметник върху старобългарски
оригинал, може би дело на преславски книжовници. Знак за това е
наличието на старобългарски носовки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар