Приписки върху старите книги
Върху
белите полета на свещените български книги
книжовници
са записвали в приписки
сведения
за важни събития и за самите себе си.
Аз, грешният Белослав, грешен и дързък
на зло, а на добро ленив, чието отечество е гробът, а богатство, -
греховете, блудта – слава, написах за брата Йосиф страница от псалтира.
Бог да прости Пирсовия син,
който ми донесе два листа от заяк.
Поменувайте, братя, Ивана,
зетя на Емностина, за това, че ми даваше прясол и млечице.
Прости, Господи, Теодора,
който ми скова ножица, та си перо направих.
Бог да прости калугерицата от грях,
защото ми донесе мек хляб и яйца да се наситя.
Пиян писах. Ох, що ми се досади.
Помени, Боже, раба своего Радула.
Ох, гладен съм, та ми е сърце смутено!
Малко за смерт да имате на ума си,
зер ще ни съди Господ Бог наш и всекиму ще даде според делата.
Истина ме болеше глава, кога пишех
тоя тетрад, и зъб боли, зъб малка кост – велика болест, оле мене грешния,
велики мъки са това, а на оня свят как ще бъде с мене грешния.
Вземах перото и мастило и долете
мушица, изпи ми мастилце.
Падна джамията „Света София”,
та на Султан Ефенди два сина утепа и тогава излязоха две опашати
звезди – една на запад, друга на изток.
От едно дърво може кръст и лопата да се направи,
от един баща се ражда и зло, и добро; където има много реки и се сберат
на едно, там много вода тече.
Да се знае кога спеше Стамат в темницата,
а тия го биеха, а той плачеше и молеше им се, и препасал беше кратунка
на кръста.
Свещта ми угасна. Пиша намерки, братя,
простете.
Ръката ми пише, но прах става; който
пише и който чете, поменуван бива; а тая поучителна книга остава
на света.
Тая книга е купена да учат децата от нея.
Което дете я скъса, да я купи баща му.
Писах аз, граматик Дагота…
Манол граматик писа…
Писах аз, грешни поп Стойко…
Пак писах аз, поп Дагота…
Граматик Янкул…
Поп Стоян…
Няма коментари:
Публикуване на коментар