ОТ РИЛА ДО АЛЯСКА

Култът към Св.Иван Рилски в Русия

По­чит­та към рил­ския пус­тин­но­жи­тел Иван Рил­ски, най-ран­ни­ят юж­но-с­ла­вян­ски све­тец, дос­ти­га още в Де­се­тия век да­леч на се­вер.

Осно­ва­те­ли­те на днеш­ния град Рил­ск, за­пад­но от Кур­ск, би­ли пре­сел­ни­ци от Ду­на­ва. През 986 г. княз Вла­ди­мир Све­тос­ла­вич на връ­ща­не от Ду­нав­ска Бъл­га­рия из­диг­нал на стра­те­ги­чес­ки мес­та по се­вер­на­та гра­ни­ца на Ки­ев­ска Ру­сия гра­до­ве­те-кре­пос­ти Кур­ск, Рил­ск, Пу­ти­вил, Бел­го­род. Точ­но по то­ва вре­ме въз­ник­ва и храм „Св. Иван Рил­ски“ на ед­но­и­ме­нен хълм в Рил­ск, на­ри­чан до днес гал­ьов­но „Ива­нуш­ка“. Мес­тни­те жи­те­ли по­чи­тат па­мет­та на све­те­ца на 18 ав­густ – в де­ня, ко­га­то той е по­чи­нал. Ру­и­ни­те на хра­ма ли­чат край стръм­ни­те бре­го­ве на ре­ка Сейм. От не­го всъщ­ност за­поч­ва гра­дът.

В на­ча­ло­то на ХVII в. Рил­ск имал 18 цър­кви и 4 ма­нас­ти­ра. През след­ва­щия век сти­хи­ен по­жар из­пе­пе­ля­ва гра­да. Све­ще­ни­ят хълм оба­че ос­та­ва не­по­кът­нат. През 1906 г. на не­го е съг­ра­де­на цър­ква „Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий“.

Св. Иван Рил­ски е счи­тан ка­то пок­ро­ви­тел на гра­да. Вяр­ва се, че той спа­ся­ва кре­пос­тта от та­тар­ско ра­зо­ре­ние. Чул от­пра­ве­ни­те към не­го мо­лит­ви, той се по­я­вя­ва на кре­пос­тна­та сте­на, раз­мах­ва го­ля­ма бя­ла кър­па и ос­ле­пя­ва ор­да­та на на­шес­тве­ни­ци­те.

Ро­дом от Рил­ск е Гри­го­рий Ше­ле­хов, на­ри­чан „Рус­ки­ят Ко­лумб“. Той дос­ти­га Си­бир, Кам­чат­ка, бре­го­ве­те на Ти­хия оке­ан. В Иркут­ск за­бо­га­тя­ва, поч­ва да учас­тву­ва в тър­гов­ски ком­па­нии, пред­при­е­ма сме­ли мо­реп­ла­ва­ния към не­поз­на­ти зе­ми и ос­тро­ви. При­съ­е­ди­ня­ва Аляс­ка към Рус­ка­та им­пе­рия. Не­го­ви­ят ко­раб е но­сел наз­ва­ние „Св. Иван Рил­ски“. На не­го неп­рес­тан­но са про­из­на­ся­ни мо­лит­ви към све­те­ца. На раз­ни мес­та по бре­го­ве­те на Се­вер­ния ле­до­вит оке­ан, Ти­хия оке­ан и Аляс­ка би­ли пос­тро­е­ни па­рак­ли­си в чест на бъл­гар­ския све­тец от Ри­ла. Гри­го­рий Ше­ле­хов срав­ня­ван с Ко­лумб, има па­мет­ник в Иркут­ск.

Откри­ва­не­то на град Рил­ск дъл­жим на Смо­лен­ския епис­коп Нес­тор Кос­те­неч­ки. При­зо­ван от мес­тен жи­тел,като предстоятел на Българското подворие в Москва, през ав­густ 1978 г. той по­се­ща­ва гра­да за пър­ви път, въп­ре­ки че то­га­ва той е в неп­рис­тъп­на за чуж­ден­ци зо­на. При­ет е ка­то дра­го­це­нен гост от град­ска­та власт. Свър­зва се с ту­каш­ни­те кра­а­ве­ди Ф. И. Вер­бин, Вл. Про­сец­ки и Н. Н. Мел­ни­ков. Пол­зва пуб­ли­ка­ции на Г. Хол­мо­го­ров и Н. Се­на­тор­ски.

Додатък.На­пос­ле­дък  ста­на из­вес­т­но. Св. Иван Рил­с­ки е не­бе­сен пок­ро­ви­тел на рус­кия град Са­ма­ра, в чи­и­то окол­нос­ти и до днес са за­па­зе­ни сле­ди от вол­ж­с­ки­те бъл­га­ри.

Са­мар­с­ко­то зна­ме, вър­ху ко­е­то след Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние през 1876 г. са из­ве­за­ни об­ра­зи­те на Ивер­с­ка­та Св. Бо­го­ро­ди­ца и Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий, съп­ро­вож­да в бит­ки­те Бъл­гар­с­ко­то опъл­че­ние през ця­ла­та Рус­ко-тур­с­ка ос­во­бо­ди­тел­на вой­на. След под­пис­ва­не­то на Сан-Сте­фан­с­кия ми­рен до­го­вор Тре­та опъл­чен­с­ка дру­жи­на е дис­ло­ци­ра­на в Ра­до­мир. Мес­т­ни­те граж­да­ни из­п­ра­щат ка­то дар на Са­ма­ра ико­на на Св. Иван Рил­с­ки.