КИРИЛИЦА ВЪВ ВАТИКАНА

Или как­во из­вес­ти мон­сен­ьор Жо­зе Рю­ис­кар

на сим­по­зи­ум в Со­фия

    Най-ста­ро­то сви­де­тел­ство за съ­щес­тву­ва­не­то на пе­чат­ни­ца за ки­рил­ски
из­да­ния в Рим, с ко­е­то днес раз­по­ла­га­ме, е ед­на пло­ча, вър­ху ко­я­то краснопи­сец Па­ла­ти­но през 1545 г. гра­ви­рал бук­ви­те на ки­рил­ска­та аз­бу­ка и за пър­ви път я е об­на­род­вал през по­со­че­на­та го­ди­на.

Въп­ро­сът за сла­вян­ска­та аз­бу­ка въз­ник­ва ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия по-късно, ко­га­то па­па Гри­го­рий XIII (1572­1585) на­мис­лил да съз­да­де в Рим пе­чат­ни­ца за чуж­ди ези­ци.

През 1587г. па­па Сик­ст V (1585­1590) ос­но­вал Ва­ти­кан­ска­та печатница и за­поч­нал стро­е­жа на Ва­ти­кан­ска­та биб­ли­о­те­ка.

Вър­ху един от стъл­бо­ве­те на биб­ли­о­те­ка­та би­ла на­чер­та­на сла­вян­ска­та ки­рил­ска аз­бу­ка ка­то де­ло на из­вес­тния нав­ре­ме­то рим­ски крас­но­пи­сец Лу­ка Орфей де Фа­но.

(На цен­трал­на ко­ло­на в Сик­стин­ска­та за­ла на Ва­ти­кан­ска­та биб­ли­о­те­ка

е изоб­ра­зен Св. Ки­рил.)

Във Ватиканската библиотека се съхранява българският превод на световната летопис, писана през XII в. писана от византийския писател Константин Манасий, която е съставена по повеля на цар Иван Александър през годините 1344-47. Тя се състои от 206 пергаментни листа и съдържа 69 миниатюри със 110 исторически сцени. През 1962г. Иван Дуйчев направи разкошно издание на миниатюрите.

Особено ценни са приписките, които представят възлови събития от българската история. На лист 95 е записано:

„О, царю небесни, помогни на (нашия или верния цар, който) с безбожните варвари ще влезе в бой...“

(Преведено за първи път на новобългарски език от Вася Велинова.)

Става дума за най-ранните нашествия на османските турци в земите на Балканския полуостров преди средата на XIV век.