НИ­ТО ИЗ­ТОК — НИ­ТО ЗА­ПАД

Княз Борис I като европейска личност

в оценката на хърватския историк Степан Радич

Хър­ват­с­ки­ят ис­то­рик и пуб­ли­цист Сте­пан Ра­дич, един осо­бе­но де­я­те­лен бал­кан­с­ки кни­жов­ник, из­да­ва през 1913 г. кни­га­та “Въз­ро­де­на Бъл­га­рия”, ко­я­то съ­дър­жа ред­ки оцен­ки за бъл­гар­с­кия на­ци­о­на­лен ха­рак­тер и при­но­са ни в ев­ро­пейс­ка­та ис­то­рия и кул­ту­ра.

“Княз Бо­рис I ос­но­вал бъл­гар­с­ка цър­к­ва, на­пъл­но не­за­ви­си­ма и от Рим, и от Ца­риг­рад. То­ва е да­леч по-важ­но и от са­ми­те бъл­гар­с­ки по­бе­ди над ун­гар­ци­те на се­вер и над гър­ци­те на юг… Не­за­ви­си­мост­та на цър­к­ва­та имен­но е она­зи бляс­ка­ва бъл­гар­с­ка доб­ро­де­тел, а съ­от­вет­но и пре­дим­с­т­во, на ко­е­то бъл­га­ри­те най-ве­че тряб­ва да бла­го­да­рят за сво­я­та по-къс­на мощ и ве­ли­чие… Бъл­га­ри­те … са би­ли ви­на­ги ед­нак­во бли­зо, а ко­га­то е би­ло не­об­хо­ди­мо и ед­нак­во да­ле­ко, и от Рим, и от Ца­риг­рад, и от ка­то­ли­чес­кия па­па, и от все­лен­с­кия пат­ри­арх.”

“Бъл­га­рия е би­ла щас­т­ли­ва да на­че­не своя жи­вот не са­мо с те­ри­то­ри­а­лен раз­мах, а и с из­ця­ло са­мос­то­я­те­лен ду­хо­вен по­рив. Плод на та­зи ду­хов­на са­мос­то­я­тел­ност са прос­вет­ни­те ог­ни­ща, из­г­ра­де­ни из ця­ла­та стра­на от Св. Кли­мент. По-къс­но по вре­ме на Тър­нов­с­ка­та кни­жов­на шко­ла бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща — спо­ред дос­то­вер­ни дан­ни — са би­ли на съ­що­то рав­ни­ще, на ко­е­то са се из­диг­на­ли 200 го­ди­ни по-къс­но нем­с­ки­те учи­ли­ща.”

“Бъл­га­ри­те са ис­то­ри­чес­ки на­род в ис­тин­с­кия и пъ­лен сми­съл на та­зи ду­ма. И в та­зи на­ша Ев­ро­па те не са в ни­ка­къв слу­чай при­шъл­ци, а са връс­т­ни­ци на фран­цу­зи­те и ан­г­ли­ча­ни­те, съ­пер­ни­ци на ста­ри­те гър­ци, а днес са Бо­жии от­мъс­ти­те­ли на ос­ман­ли­и­те.

На вся­ка крач­ка в та­зи жи­ва ис­то­рия се от­к­ри­ва, че пър­ви­ят еле­мент

на на­род­но­то ос­во­бож­де­ние е сил­на­та и жи­ва

на­род­на прос­ве­та — и учи­лищ­на, и кни­жов­на.”