Ки­ри­ли­ца в Сло­ваш­ко. 

Най-го­ле­ми­ят син на цар Иван Вла­дис­лав, пос­лед­ни­ят вла­де­тел на Пър­во­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во, на име Пре­си­ан e сла­бо поз­нат ка­то лич­ност на бъл­гар­с­ко­то Сред­но­ве­ко­вие. Не­у­дос­то­ен с мяс­то вър­ху прес­то­ла в Ох­рид, той по­па­да всред двор­цо­ви­те кръ­го­ве на Кон­с­тан­ти­но­пол и взе­ма учас­тие във вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки­те бор­би на Ви­зан­тия в на­ча­ло­то на ХI век. Ре­ал­но той е един­с­т­ве­ни­ят бъл­га­рин, кой­то е мо­гъл да ста­не ви­зан­тийс­ки им­пе­ра­тор! То­ва оба­че пре­мъл­ча­ват и ви­зан­тийс­ки­те, и бъл­гар­с­ки­те ле­то­пис­ци.

През 1951 г. в Ми­ха­лов­це, Из­точ­на Сло­ва­кия, е от­к­рит над­г­ро­бен над­пис с ки­рил­с­ки бук­ви. Той е пуб­ли­ку­ван дос­та по-къс­но, ед­ва в 1983 г. в праж­ко­то спи­са­ние “Сла­вия” от не­го­ви­ят от­к­ри­ва­тел В. Тка­дъл­чик. Има изоб­ра­зе­на гла­ва с ко­ро­на. В пре­вод гла­си:

“Тук  ле­жи  княз Пре­си­ан, /ро­ден/ в го­ди­на­та 6505 /996-97 сл.Хр./ почи­нал в го­ди­на­та 6569 /1060-61 сл.Хр./”

Из­к­лю­че­но е да ста­ва ду­ма за ня­ка­къв мес­тен княз от днеш­на Сло­ва­кия. Име­то Пре­си­ан е пра­бъл­гар­с­ко. Спо­ред един до­ку­мент за Спиш­кия ма­нас­тир бъл­га­ри в Сло­ва­кия са жи­ве­ли и през ХIII век.

Оказ­ва се, че след 1030 г. мо­на­хът Пре­си­ан, ма­кар и сляп, ус­пя­ва да из­бя­га от Ви­зан­тия, без да се до­мог­не до им­пе­ра­тор­с­ки прес­тол.

На­ход­ка­та е един­с­т­ве­ни­ят ки­рил­с­ки над­пис от­к­рит в зе­ми­те

на за­пад­ни­те сла­вя­ни.