ПОБЕДАТА НА КРЪСТА – В КАЛЕНДАРА

Княз Бо­рис I, въ­вел се­бе си и “да­де­ния му от Бо­га на­род” в но­ва­та хрис­ти­ян­с­ка вя­ра е ка­но­ни­зи­ран сво­ев­ре­мен­но за све­тец на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва. По пра­ви­ла­та на цър­к­ва­та – спо­ред хи­по­те­за­та на сръб­с­ка­та сла­вис­т­ка проф. Рад­ми­ла Ма­рин­ко­вич и на­ша­та пи­са­тел­ка и спе­ци­а­лис­т­ка по бал­ка­нис­ти­ка проф. На­деж­да Дра­го­ва – е би­ло със­та­ве­но жи­тие. То мо­же да се въз­с­та­но­ви по от­дел­ни не­го­ви час­ти, вгра­де­ни в дру­ги твор­би от по-къс­но вре­ме. В ед­на от тях има оп­ре­де­ле­ни­е­то “то­зи ди­вен юно­ша Бо­рис” – об­раз, оп­рав­дан от све­жест­та на но­ва­та ре­ли­гия. Та­ка е пред­с­та­вен и в из­вес­т­ния об­раз в Учи­тел­но­то еван­ге­лие, за­па­зе­но в рус­ки пре­пис от ХII век, съх­ра­ня­ван в Дър­жав­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей в Мос­к­ва.

Оказ­ва се, че в то­га­ваш­ния цър­ко­вен ка­лен­дар е би­ла впи­са­на и по­бе­да­та на княз Бо­рис над въс­та­ни­е­то на бо­и­ли­те, ко­и­то се опит­ват да въз­вър­нат ези­чес­т­во­то. Рус­ки­ят из­с­ле­до­ва­тел Ана­то­лий Ту­ри­лов об­на­род­ва не­от­дав­на све­де­ния от ме­се­цос­ло­ва на сръб­с­кия апос­тол-еван­ге­лие, пи­са­но в края на ХIII в. или в на­ча­ло­то на след­ва­щия ХVI в. и съх­ра­ня­ва­но в Биб­ли­о­те­ка­та на Рус­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те в Санкт Пе­тер­бург /За­пад­но-ев­ро­пейс­ки от­дел, Ђ680/. На лист 263 под да­та­та 28 март е за­пи­са­на па­мет за чу­дот­во­ре­ца отец Ила­ри­он и по­бе­да­та на бъл­гар­с­кия княз Ми­ха­ил с кръс­та.

Из­г­леж­да ста­ва ду­ма как княз Бо­рис е но­сел кръст на гър­ди­те си в сра­же­ни­е­то с ме­теж­ни­ци­те. По­бе­да­та на кръс­т­но­то зна­ме­ние е пре­да­де­но от ви­зан­тийс­ки­те хро­нис­ти не­вед­нъж. Нап­ри­мер ис­то­ри­кът Те­о­фан пи­ше:

“Ос­та­ва из­вес­т­но пок­ръс­т­ва­не­то и то­ва пре­диз­вик­ва въс­та­ние на це­лия на­род. Бо­рис с под­к­ре­па­та на нем­но­го­чис­ле­ни съ­рат­ни­ци раз­би­ва ме­теж­ни­ци­те, а ос­та­на­ли­те ве­че не тай­ним об­ра­зом, а съв­сем яв­но об­ръ­ща в рев­нос­т­ни хрис­ти­я­ни.”

По вся­ка ве­ро­ят­ност праз­ну­ва­не­то на по­бе­да­та над езич­ни­ци­те е ус­та­но­ве­на още при­жи­ве на княз Бо­рис, до­ка­то той е бил мо­нах – един­с­т­вен в Ев­ро­па слу­чай за вла­де­тел, на­пус­нал доб­ро­вол­но прес­то­ла.

Спо­ред Жи­ти­е­то на Св. Кли­мент от Те­о­фи­лакт Ох­рид­с­ки княз Бо­рис I ос­во­бож­да­ва всич­ки кни­жов­ни­ци, ху­дож­неrци и учи­те­ли от вся­ка­къв вид да­нъ­ци към дър­жа­ва­та.

До­да­тък. Йо­ан Ек­зарх Бъл­гар­с­ки се упо­ме­на­ва един­с­т­вен от бъл­гар­с­ки­те свет­ци в рус­ки ръ­ко­пи­си от ХI-ХII век., ко­и­то се съх­ра­ня­ват днес в Рус­кия дър­жа­вен ар­хив за дър­жав­ни ак­то­ве в Мос­к­ва, в Биб­ли­о­те­ка­та на Мос­ков­-с­ка­та Си­но­дал­на ти­пог­ра­фия. Не­го­ва­та па­мет е из­вес­т­на съ­що и по ти­по-г­раф­с­ко еван­ге­лие №1, а съ­що и в бъл­гар­с­ки апос­тол-еван­ге­лие от ХIII в. в сбир­ка­та на Бел­г­рад­с­ка­та на­род­на биб­ли­о­те­ка /КМЕ 2:171/, уни­що­же­но по вре­ме на вой­на­та през 1941 го­ди­на. Въз­мож­но е да­та­та да е пос­та­ве­на през м. юли по по­вод наз­на­ча­ва­не­то на Йо­ан през­ви­тер за ек­зарх на Ве­ли­ки Прес­лав или по­ра­ди бли­зост с да­та­та, на ко­я­то спо­ред при­пис­ка­та на Ту­дор Док­сов е по­чи­нал княз Бо­рис Пър­ви.

„Как­то по­каз­ва про­уч­ва­не­то на ис­то­ри­чес­ка­та си­ту­а­ция във Ве­ли­ка Мо­ра­вия и Пър­во­то бъ­лар­с­ко цар­с­т­во пише Ана­то­лий Ту­ри­лов в сп.”Ста­ро­бъл­га­рис­ти­ка” – пе­ри­о­ди­те за ус­та­но­вя­ва­не на сла­вян­с­ки­те на­ци­о­нал­ни кул­ту­ри през епо­ха­та на Сред­но­ве­ко­ви­е­то, свър­за­ни с въ­веж­да­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то, ка­то ця­ло се ха­рак­те­ри­зи­рат с по­ви­ше­на твор­чес­ка ак­тив­ност от стра­на на съз­да­те­ли­те на но­ви­те ци­ви­ли­за­ции, с тър­се­ния и дос­ти­же­ния, ко­и­то по-къс­но не по­лу­ча­ват раз­ви­тие. Дос­та­тъч­но е тук да се при­пом­ни блес­тя­що­то хим­ног­раф­с­ко твор­чес­т­во на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ки­те уче­ни­ци, от­к­ри­то и из­с­лед­ва­но от бъл­гар­с­ки­те уче­ни през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия.”