С майсторска престилка

Уста Иван Давдата от Куманите – учителят на Фичето

Стефан Станчев

От година време майстор Иван Давдата беше захванал градежа на черквата „Св. Николай Чудотворец”, горе на хълма Вароша. При него се глави Никола, когато се прибра от Преображенския манастир.

Поболя се веднаж-дваж майсторът, на третия път се залежа и не стана. Прати да повикат Никола.

Виждаш ме, Кольо, на какъв хал съм; скоро няма да се повдигна, а на настоятелите съм обещал до листопад да им предам катанеца.Позовах те отмяна да ми станеш. Видна ти е дарбата, вяра ти имам. Подаде му десница, Никола я целуна, опари го топлината й.

Дюлгерските първенци се отделиха, повикаха Никола и заедно се упътиха през двора към къщата на църковното настоятелство, в чиято втора стаица се помещаваше тяхната лонджа.

На източната стена в стаичката, над запаленото кандило, беше окачена голяма икона на Свети Тома, покровителя на дюлгерския еснаф. Изписал я бил Зограф Къню Захариев от Трявна – изписал беше светията в цяла снага, по селски облечен, с отвес в десницата, а в другата ръка - от торбата се подават мистрия, тесла и правоъгълник; наляво от лицето му, във венче от ружици, чертана шестоъгълна звезда на небето, а около нозете му – зелена морава с разцъфнали дървета и къщи между тях. Без нимба, гологлав и замислен върви.

Пред иконата седна първомайсторът Дойко Митюв -  човек на години. От двете страни на продълговатата маса се наредиха майсторите, а на Никола, препасал ресноватия калфенски колан, повелиха да седне на другия край, срещу първомайстора.

Дойко свали калпак, свалиха калпак и другите подир него. Това беше знак за деловодителя, който разтвори кондиката и прочете уставното писание за майсторско удостояване. Никола го изслуша прав, прав стоя и за приказката на председателя:

Смирен си бил, Никола, и благонравен като чирак, с трудолюбност и умелост си заслужил калфенския пояс на нашия занаят. А той е пръв и най-стар, колкото е стар и първородният человек. С почит и обич се крепи и помножава, че съдник му е народът. Майстор Иван Давдата, Бог да го поживи, ти е обрекъл престилката си с благодарение за майсторията ти в черквата на Свети Николая Чудотвореца и по закона на братството ни, и по наше общо согласие те въздигам в майстор, от нине до скончание, с право сам да си вещар и ответник в занаята...

Първомайсторът сложи калпака си и приближи Никола С калпаци на глава станаха всички. Дойко му препаса престилката и го прегърна.

Чест и почит на задругата ни – рече председателят и се поклони на събранието. А на тебе, майстор Никола Йованович Фичев, добродетелност и благодейност за  народа наш да те осенява, превъзходен да си в ум и ръце. – Отложи калпак.- Во имя Отца и Сина и Светаго Духа! – Прекръсти се.- Амин! Амин! – откликна цялата лонджа. През нея есен на 1836-та година жена му Маринка роди четвърта рожба, трети син на Никола Фичев. Кръстиха го в новата черква на Вароша, дадоха му името   на нейния светия – да се помни кога на баща му са препасали майсторска престилка. 

Из книгата на Стефан Станчев „Майстор Колю Фичето”. Издателство на БЗНС, София (1982)

В с.Куманите - Община Дряново, Област Габрово. се е родил първоучителят на уста Колю Фичето, майстор Иван Давдата, който се казвал Иван Иванов Иванов. Прякорът му иде от „даване“ — много обичал да помага, да дава вещи, пари, майсторлък.