Матей Петров монах Святопреображенский
– един късен исихаст
Юношата Моно Петров от търновското Ново село, останал през „голямото чумаво време” кръгъл сирак, приема монашество в Иван-Александровия манастир „Св. Преображение Господне” над река Янтра, срещу Евтимиевия манастир „Св. Троица”. На няколко пъти той се заселва в околни пещери. Там преседява с Дякон Левски три дена в трескаво обсъждане на идеята за тайна комитетска организация – единствена по рода си в Европа за ХІХ столетие.
В своя най-ранен ръкопис от 1853 г. Отец Матей преписва извадки от проповеди на преподобния Ефрем Сирин – църковен учител от времето на Константин Велики, и на основателя на исихазма Григорий Синаит, като добавя към тях своето „Чудное повествование щу са случи в наши дни сос един отец пустиннолюбний в лето 1840”. Десетина години той престоява в Света гора, будувайки над стари книги в богатите манастирски библиотеки.
Не се е забавил да пробва сам Гутенберговото изобретение. В новооткритата вилаетска типография на Митхад паша в Ручук той отпечатва шест свои книги. Една от тях носи заглавие „Подобни на осъмтях гласове”- сборник с най-употребявани при богослужение в църква православни песноопения. В нея има тропари, кондаци и стихири за празниците Богоявление, Сретение Господне, Възкресение Христово, Възнесение, Въздвижение на честния Кръст, Преображение, Три светители, Димитровден. Включени са песни за прослава на Св. Седмочисленици и Св. Св. Кирил и Методий. /Не ги ли е вписал Левски в самото начало на джобното си тефтерче под диктовката на Матея?/
Досега не се знаеше, че същата книга е издадена повторно през 1924 г. от печатница „Фъртунов и син”. Пазил я е години наред сред личните си вещи йеромонах Севастиян от Бачковския манастир. Ето нейното пълно заглавие:
„Подобиите за осъмтях гласове. Събрани из церковните книги от Матея Петров монах Св. Преображенский, а сега поправил, допълнил и издал игумен архимандрит Кирил Д. Святопреображенский. Второ издание.”
Върху задната корица е отпечатано с църковнославянски букви Матееви стихове: „Възлюблении дети, учете се, докат сте во млади лети, докат още в вас владее младост...”
А на последната празна страничка в книжката е поместен документ, намерен в черковния миней на Петро-Павловския манастир, който е саморъчно написан и подписан от Търновския митрополит Климент: „Записка. На 11 срещу 12 м. август 1893 г. през нощта, часа тъкмо по 12, Горне-Оряховския околийски началник с един старши и двама конни стражари вземаха ме от Петро-Павловския /Лясковски/ манастир, без да ми кажат къде ще ме закарат.”
Това е следа от арестуването на писателя Васил Друмев, заточен по заповед на Стефан Стамболов в Гложенския манастир. Уместно е да припомним веруюто на бележития духовник: ”ИМА ПРАВОСЛАВИЕ – ИМА И БЪЛГАРИЯ. НЯМА ЛИ ПРАВОСЛАВИЕ – НЯМА И БЪЛГАРИЯ.”
Духовната светлина на Търновската книжовна школа достига и до ХХ век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар