КЪМ ЕВРОПА – ЗАДНЕШКОМ!?

Разговор с проф. Джанкарло Джираудо от университета във Венеция

Слободия. Слободия тя надува, побола тя е слободия-широко ти е около врата, та не знаеш какво правиш. Слободия-печена божура. Слободия-поразия. Слободията е по-тяжка /по-лоша/ и от неволията. Сиромашията може да ся търпи, а слободия не може.

Найден Геров. ”Речник на Българския еазик”, час пета, Пловдив, Държавна печатница „Съгласие”, 1904.

„Манафи - в парламента!” – не преставаше да се удивлява Бай Кою Янков като един истински  природен българин, наследникът на габровеца  Райчо Каролев и възрожденски калоферски род, още в зората на уж-демокрацията. И добавяше тихичко: „Ала не сме ние у д.../ дупе / правени...” Добре че не е жив сега да гледа докъде стигнаха българските работи.

По същото време, когато първите „свободни” издания  придадоха на сергиите вътрешния вид на гинекологичен кабинет, всъщност мераклиите се радваха на отпечатани изрезки и копировки от всякакви европейски издания. По-евтино беше така, вместо да се представят нашенски голотии. Задници можеха да се намерят всякакви. Още не бе обявен явно конкурсът за най-угледно дупе.

Така или иначе тръгнахме към Европа не с лицето напред – според най-ценното, което сме дали на Европа и света от векове до днес. Ами заднешком!

 Споделих горното преди време в разговор с един виден професор от университета на Венеция  на име ДжанкарлоДжираудо, завършил история в Ленинград, гост на Научния център „Дуйчев”. Той доста се развесели и поиска разрешение да ползва този образ за лекциите пред своите студенти.

Всичко щеше да бъде наред и понастоящем по време на публичната демонстрация на содомитския грях в центъра на столицата ни, ако истинската демокрация беше налице. И това ли е сега най-яркото потвърждение, че сме я постигнали, нека да се попитаме.

Пази Боже сляпо да прогледа!

Материал за размишление за социолози и несоциолози: как стана така, че ние съединихме най-лошото от социализма с най-лошото от капитализма, вместо да сторим обратното, както другаде го правят? Дори се радваме и гордеем при това.

Или речено по нашему: ние ли се криво молихме – или ни Господ криво разбра...Накъде сме се отправили с тая крива молитва наистина.

Но докато мнозина се претрепваха да разхвърлят камъните /прелисти Библията-Еклесиаст/, други в същото време не преставаха да ги събират. Въпреки всичко.                                                                                                 

Да завършва със сененцията на проф. Джираудо „ В идеалната система на ценностите най-важно е чувството за история”. С пояснението, че на старогръцки език думата „политес” означава ” гражданин”, а думата „идиотес” – „случаен човек без памет”. Е, граждани ли сме или идиоти, както ни е нарекъл преди толкова време великият Калоферец?...
С извинение: Илия Пехливанов