„Печал обзема душата ми и недоумение спира мислите ми"!
 |
| "Целувката на Юда", стенопис от XIX в. |
„Моля вашата любов - никой поради сребролюбие да не бъде христопредател. Ако душата на окаяния Юда не беше обхваната от тази страст, той не би дръзнал да предателства..."
Висшият духовник припомня съдбата на жалкия Юда - от каква висина той сам себе си хвърля и от славата на апостолския чин изпада в безчестие, като изоставя сладостта на Христос и навлича върху себе си мъката на сребролюбието, за да завърши живота си като самоубиец. Подчертава усилията на Христос да спаси своя ученик от страшното падение, към което се е устремил, като измива нозете му и призовава всичките си ученици с порива непряко да им внуши „Един от вас ще ме предаде!", за да предизвика колебание у самия Юда и да го насочи към добри дела. Ала Юда деловито отвръща : „Какво ще ми дадете?". Цамблак припомня съседно постъпката на блудницата, която, надмогвайки греха си, се приобщава към жените мироносици.
Със степенувани въпросителни възклицания авторът подсилва своето недоумение. Счита за уместно да уточни различието от другия апостол със същото име - Юда Яковлев.
Видимо не само заради поредното съпреживяване на евангелското събитие бележитият търновец е обхванат от тежки размисли и страсти. Не го оставя на мира гибелта на 110-те търновски първенци, подмамени от нашественика и изклани до един в столична черква. Цамблак е един от спасилите се, който носи в сърцето си цял живот великата жертва на погиналите. Това го кара да работи наистина до предела на силите си за защита на поруганото отечество. Той се мята като ранен лъв на изток и на запад в стремежа си да привлече подкрепа от страна на големите християнски държави на тогавашна Европа.
На Събора в Констанц през 1418 година при Боденското езеро Григорий Цамблак отвежда 300-членна делегация и в тържествена реч на латински език пред общоевропейската среща на църковници зове за единение между Изтока и Запада пред османското нашествие - без никакви догматически отстъпки на католическата църква. Остава неразбран, обвиняват го в измяна и скоро след завръщането му в Киев го свалят от митрополитския престол. Едва в наши дни става ясно, че неговото слово пред Събора е било изопачено.
Дванадесет години по-късно на събор във Флоренция същата кауза изповядва и Вселенският цариградски патриарх Йосиф ІІ - най-малкият син на цар Иван Александър княз Асен Шишман. Уви, не са получили тогава никакво разбиране и подкрепа от себична Европа и робската нощ продължава да тегне над балканските страни почти пет столетия.
Ала големите предателства са съпътствани и от по-малки юдински измени. В споменатото слово Цамблак се обръща и съм богатите:
„Чувате ли вие, които презирате бедните и събирате сребро, чувате ли как Господ поради безкрайното си милосърдие - беден като роб, без да има къде глава да подслони, дава милостиня? А ти, който имаш три- и четириетажни къщи, не допущаш бедняка дори в двора си..."
Днешните наши сънародници, които ограбваки труда поне на три поколения, осигуриха родата си за столетие напред, не са ли заслужили стократно по-голям укор?
Майкопродавци и отцеругатели български - дал Бог, и преди, и сега... Никаква прошка за такива няма - нито на този, нито на онзи свят, според Евангелието на Матея.
Не, не е изтляла жарта от огненото Цамблаково слово и до днес - мнозина са готови да предадат вярата си и я предават, за да заслужат дори и по-дребни облаги от тридесетте сребърника на Юда Предателя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар