Знае се, че тази екопътека е първата в отечеството и има защо.
Началната й точка е селището, където търновската болярка Божана след поругаването на столнината от друговереца е намерила със синовете си убежище за векове сред гънките на Предбалкана. Подир много години наследниците й трошат калдаръмите на Цариград, яхнали яри коне като видни търговци, според малко известна народна песен.
А крайната й точка е Манастирът край Дряново, в чиято колюфичевска зидария са вградени 20 000 яйца, за да удържи и на круповите топове на генерал Фазлъ паша, командира на Втора Дунавска армия от Шуменската крепост, през белоснежната пролет на 1876-а.
По пътеката, която минава край Цвятковци, Трапезковци, Бочуковци и Върпища, могат да се намерят гъби маматарки, пачи крак, млечници, гълъбки и дори булки. Истински тест за интелигентност е да ги познаваш, за да не се отровиш като бочуковския поп преди време – нали е бил, завалията, ходил на училище...
Можеш да поседнеш на новоскована пейка при изоставен параклис, под огромна липа, да послушаш жуженето на пчелите, и да разгърнеш наслука малкото евангелие, поставено там неотдавна от пришълци варналии в селото. Преди години там идваха свещеници от манастира, развяваха хоругви, ръсеха за здраве. Това ставаше за празника Герман, на другия ден след Кирило-Методиевия празник, като молебен срещу градушка.
А край гробищата наблизо, в което спят уморени предишните хора от селото върху пещерата, ставаха курбани за всеки отделен род. Поповете от манастира идваха с един голям утварник, пълнеха го с порязаници хляб, пуешки кълки, плодове като премолитвяха отгоре-отгоре черковните треби, строго следени от тукашните баби с укор.
Обитават екопътеката сега всекидневно стадо кози с ярета и един пъргав кон каракачански, наблюдавани от софиянец с висше образование, навлязъл в третата си възраст. Те с готовност упътват двамина холантдци в купешки шапки и дрехи, които питат за колко време могат да стигнат до Боженците; група момичета-габровски студенти, които желаят да се измокрят из гората, макар че по шосето през Кметовци е по-удобно да минат; да успокоят велосипедист или водач на столичен мерцедес, които се опитват да стигнат до Манастира на колела и се чувстват измамени, като се надвесят на скалите над Андъка при пещерата.
Висша привилегия за началото на новия век е наистина да походиш отново по пътеките на своето детство, да отпиеш вода от забравени кладенчета, да потърсиш дървото, на което си изрязал с ножче името си като малък. Да се зачетеш, както някога, в тънка книжка, скрита под пуловера като подхвърлиш на козата да издяде навлажнената със сок от сирене хартийка. И да си набереш капини край пътя или шипки-ранозрелки заради почти стопроцентовия витамин С в тях.
За огромна част от съвременните хора това не е никак възможно – да минеш отново по пътеките на детството си. Четете и завиждайте!
На 27 септември т.г. Управителния съвет на СБП прие Илия Пехливанов, главен редактор на Кирило-Методиевския вестник „За буквите-О писменехь” и постоянен сътредник на в. „100 вести”, за редовен член на Съюза на българските писатели. Честито!
Илия Пехливанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар